Каква е реалната причина България се включва в Първата световна война? За България Първата световна война започва на 14 октомври 1915 г. и завършва на 29 септември 1918 г. Първоначално България се придържа към неутралитет, но след като Турция, по искане на Германия, отпуска част от земите си на България, правителството на последната, без да се колебае, излиза в подкрепа на страните от Централния блок.
Мобилизираната българска армия представлява сериозна заплаха и, действайки на Солунския фронт, принуждава войските на сърбите, гърците и румънците да понесат неизменно големи загуби, като им пречи да освободят армиите, за да ги прехвърлят на Източния фронт, за да помогнат на Руски съюзници. След като влезе във войната като съюзник на Централния блок, малка и като цяло заобиколена от врагове в лицето на Турция и Румъния, България се стреми в случай на победа да разшири териториите си, като завземе земи, което е предварително договорено в споразумението, сключено между българската и германската страна.
Неуспехите във войната и предаването на България
Есента на 1918 г., когато за целия свят стана ясно, че ресурсите за продължаване на войната няма да са достатъчни само за една малка и вече изключително изтощена България, но и за Германия и Австро-Унгария, в България започнаха пораженчески настроения. Войниците, които отдавна не бяха получавали новини за големи победи, започват да говорят за безполезността на войната, за това, което богатите и експлоататорите са спечелили от нея, както винаги, докато самите те, както и техните семейства, не са видели нищо друго освен глад и студ през трите военни години.
Постепенно разговорите се превръщат в открити вълнения, армията се разбунтува, войниците започват да хвърлят оръжията си и масово да пресичат линията на фронта, откъдето към тях се движат и невъоръжени руски бойци. Никой от тях не искаше повече да се бие и отказва да влезе в битка един срещу друг. Пораженческите настроения се засилват у всички, след като получават новина, че съюзническите войски на британците и французите преминават в настъпление, чиято цел е напълно да унищожи съпротивата на българо-сръбския сектор на фронта. Армията отказва да се подчинява повече на волята на висшето командване и започва масово отстъпление.
Още на 28 септември 1918 г. повече от 30 хиляди войници и офицери от българската армия престават да се бият и вдигат въстание, което поради слабата си организация бързо е потушено с помощта на войниците от германските пехотни дивизии, с които разполага българското правителство. Но тези дивизии вече не можеха да спрат общото отстъпление, както и да върнат армията към бойния дух, който вече беше загубила.
Източник: how.bg
