„Живите затварят очите на мъртвите, мъртвите отварят очите на живите“.
Вчера по македонските медии беше разпространено писмо от група “изтъкнати македонски историчари”, а поводът е утрешното общо честване на 150-годишнината от рождението на Гоце Делчев. “Еминентните историчари”, които дължат кариерите си на грозни фалшификации на гърба на историческата истина, естествено се обявяват срещу участието на българската правителствена делегация, защото това, което свързвало исторически гражданите на България и Северна Македония било едно … “НИШТО”!Малка част от това “НИШТО” е била и Единадесета пехотна македонска дивизия към Българската армия, чиито бойци на тази фотография са се събрали за една последна снимка в полите на планината Беласица през 1915 година. Седмици или дни преди да се отправят с оръжие в ръка към родните си места в Македония. Дивизията е създадена по идея на ръководството на ВМОРО около полковник Александър Протогеров, като редиците й са попълнени с 33 745 доброволци, в които влизат както бежанци, така и дезертьори от сръбската и гръцката армия. Личният състав на дивизията е трябвало да послужи като доказателство пред световните сили, че България влиза във войната не за да завоюва чужди територии, а за да освободи земи, където българите са мнозинство.
Почти всички офицери също са били от Македония. Командир на дивизията е охридчанинът генерал Кръстю Златарев, а началник щаб – кукушанинът полковник Петър Дървингов.
Други известни имена от офицерския състав на дивизията са командирът на Втора пехотна бригада – прилепчанецът полковник Григор Кюркчиев, командирът на Трета пехотна бригада охридчанинът полковник Протогеров и командирът на Пети пехотен македонски полк – роденият в Скопие подполковник Борис Дрангов. Повечето от тях са и оцелели въстаници от Илинденската епопея, но за „изтъкнатите историчари“ биографиите на македонските революционери приключват до там, до където могат да бъдат фалшифицирани. След това тяхната памет е едно … “НИШТО“.
Източник: https://www.facebook.com/belomorskabulgaria.bg
