Защо мотивирането на хората не работи… и какво прави“ изхвърля остарелия инструментариум от моркови и тояги. Сюзън Фаулър твърди, че истинската мотивация е присъща, предизвикана от автономия, цел и растеж. Лидерите трябва да се откажат от контролиращото поведение и вместо това да насърчават подкрепяща среда, в която хората могат да процъфтяват. Изграждането на силни взаимоотношения, празнуването на напредъка и воденето чрез пример са ключови за отключване на пълния потенциал на екипи и организации. Тази книга е призив за промяна на парадигмата в лидерството, преминаване от външна манипулация към подхранване на вътрешна страст и стимулиране на траен успех.
Уроци от книгата на Сюзън Фаулър „Защо мотивирането на хората не работи… и какво прави“:
1. Преосмисляне на мотивацията: Книгата оспорва традиционния подход на външни мотиватори като награди и наказания. Фаулър твърди, че истинската мотивация идва отвътре и традиционните методи често имат обратен ефект, създавайки зависимост и съпротива.
2. Силата на автономията: Хората имат дълбоко вкоренена нужда от автономия. Когато се чувстваме контролирани и микроуправлявани, мотивацията ни пада рязко. Вместо това лидерите трябва да се съсредоточат върху овластяването на хората да поемат отговорност за работата си и да вземат решения.
3. Култивиране на свързаност: Ние сме социални същества и смислените връзки са от решаващо значение за мотивацията. Лидерите трябва да насърчават чувството за общност и принадлежност, като изграждат доверие, насърчават сътрудничеството и празнуват споделените успехи.
4. Овладяване на компетентност: Чувството за компетентност и способност е от съществено значение за мотивацията. Лидерите трябва да предоставят възможности за растеж, развитие и овладяване на умения. Признаването и оценяването на индивидуалните силни страни и принос допълнително подхранва мотивацията.
5. Оптимален модел на мотивация: Фаулър предлага „Модел на оптимална мотивация“, който набляга на съгласуването на работата с тези три основни човешки потребности: автономност, свързаност и компетентност. Когато тези нужди са удовлетворени, вътрешната мотивация процъфтява, което води до по-голяма ангажираност, продуктивност и благополучие.
6. Отвъд лидерството: Принципите на книгата са подходящи не само за лидерите, но и за всеки, който иска да култивира вътрешна мотивация в себе си и в другите. Индивидите могат да прилагат тези концепции към собствената си работа, взаимоотношения и пътешествия за личен растеж.
7. Преминаване от контрол към коучинг: Лидерите трябва да преминат от контрол към коучинг. Това включва насочване и подкрепа на хората да открият собствената си мотивация, да намерят силните си страни и да си поставят собствени цели.
8. Внимателност и самосъзнание: Книгата подчертава значението на внимателността и самосъзнанието както за лидерите, така и за отделните хора. Като разбираме собствените си нужди и мотивация, можем да създадем среда и стратегии, които насърчават оптимална мотивация.
9. Непрекъснато учене и адаптиране: Светът на работата непрекъснато се променя, както и нашият подход към мотивацията. Лидерите и отделните лица трябва да бъдат отворени за изучаване на нови методи, експериментиране с различни подходи и адаптиране към променящите се обстоятелства.
10. Изграждане на култура на мотивация: Създаването на култура на оптимална мотивация е непрекъснат процес. Лидерите трябва да задават тона, като практикуват самите принципи и насърчават откритата комуникация, обратната връзка и сътрудничеството за непрекъснато подобряване на работната среда