Ако имам неплатени дългове как да разбера дали имам и запор на заплатата
Когато има дълг, който лицето не е погасило доброволно, е възможно да се започне процедура за събиране на парите, чрез която банката се уведомява за запора на банковата сметка.
Не всички дългове могат да бъдат запорирани, тъй като ограниченията са определени в Закона за гражданското съдопроизводство, а клиентът може да възрази преди запорът да бъде извършен, ако е допусната грешка.
Въпреки това съществуват много съмнения относно условията, при които може да се извърши запор на банкова сметка, последиците от него и начина на действие.
Какво представлява запорът на банкова сметка?
Съществуват решения, издадени от административни или съдебни органи, които включват плащане на парична сума, чието събиране трябва да бъде гарантирано. Един от вариантите за това е да се запазят парите по сметката, за да се предотврати използването им за нещо друго и да се гарантира, че титулярят на сметката сам извършва плащането, чиито пари са били запазени.
Другата алтернатива е банковата сметка да бъде запорирана, като парите, които не са били платени доброволно, се изтеглят принудително от административни или съдебни органи.
Това блокиране или замразяване на активите на длъжника в полза на кредитора може да бъде извършено и от частно лице в предвидените от закона случаи, като движимото или недвижимото имущество или дори банковата сметка в негова полза могат да бъдат отчуждени, за да се възстанови пълният размер на дължимото.
Кой може да разпореди запор на банкова сметка?
Съществуват административни и съдебни запори, чиито правила се различават, като дори при административните запори има разлики в зависимост от това кой орган разпорежда запора на банковата сметка.
Общото за запорите на банкови сметки обаче е, че те не могат да бъдат наложени от физически лица, дружества или други организации, тъй като тези кредитори трябва да се обърнат към съда, за да претендират за вземанията си, включително банките от всякакъв вид.
Банките не могат сами да запорират банкова сметка, а само да изпълняват разпорежданията на административни или съдебни органи. Във всеки случай, за да спре банката да удържа парите, тя трябва да получи нареждане от органа, който е наложил запора.
Сроковете се променят в зависимост от органа, който разпорежда запор на сметката:
- Когато има съдебен запор, той обикновено означава удържане на сумата по банковата сметка за няколко дни, след което парите могат да бъдат изтеглени. Банката получава и бъдещи запори, с които се разпорежда задържане на парите, които постъпват по сметката, докато дългът не бъде изплатен изцяло или запорът не бъде отменен.
- Когато запорът идва от службата за социално осигуряване, той пристига в края на месеца, а срокът за удържане на парите е около 10-15 дни.
- Когато запорът е наложен от данъчните власти, той пристига в края на месеца, но срокът е по-дълъг – около 20 дни.
- Когато запорът идва от други органи (общински, областни, провинциални и т.н.), той обикновено пристига ежедневно и срокът е около 20 дни.
За да разберете дали имате запор на банковата си сметка поради неплатени дългове, може да се консултирате с банката си или с административния или съдебен орган, който разпорежда запора. Те ще ви предоставят информация за състоянието на вашата сметка и какви дългове могат да доведат до такава запора.
Запорът на банкова сметка представлява блокиране или замразяване на активите на длъжника в полза на кредитора, който претендира за вземанията си. Това може да включва задържане на пари на сметката или изтегляне на пари от нея, когато дългът не е бил изплатен доброволно.
Запорът на банкова сметка може да бъде наложен от административни или съдебни органи, в зависимост от характера на дълга и решението за събиране на парите. Физически лица, дружества или други организации не могат сами да налагат запор на банкова сметка.
Можете да възразите срещу запора на банковата си сметка, ако считате, че има грешка или неправомерно налагане на запора. Обикновено трябва да се свържете с административния или съдебен орган, който е наложил запора, и да представите своите аргументи и доказателства. Този процес може да включва и правна консултация.