ALBUM.BG

Силата на информацията

КОИ СА ХАРАКТЕРНИТЕ ЧЕРТИ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК? РАЗЛИЧАВА ЛИ СЕ ОТ СЕГАШНИЯ ЕЗИК В РСМ?

Българският език е изключително богат и има 200 000 думи. Граматически българският език и сегашния език в РСМ са идентични. Всеки може да провери по долупоказаните особености на българския език – те са едни и същи с езика в РСМ. Всъщност езика РСМ е създаден на базата на югозападния диалект на българския език с изкуствено наложена лексикална диверсификация чрез нарочно търсени и налагани множество заемки от сръбския, латинския, международната лексика и др. езици, вкл. български архаизми.
Лексиката на българския език е индоевропейска и славянска, а много от думите са коренно български. Българският език е със следните особености:

  • Няма падежи за разлика от всички останали славянски езици. Падежни остатъци съществуват при местоименията, личните имена, съществителните и прилагателни имена от мъжки род (звателен падеж – Бояне, сине)
  • Звукът и буквата “Ъ”, не съществува в другите славянски езици (съзнателно изхвърлена от македонската норма през 1945 г.)
  • Следпоставен определителен член (специфично българска особеност, различаваща българския език от останалите славянски езици) – пълен в именителен и непълен във винителен падеж)
  • Инфинитивната с „да“ : напр. (искам) да ям.
  • Степенуване с прилагателна форма – „по“ и „най“ (по-силен , по-слаб, най-хубав, най-известен).
  • Бъдеще време с частица „ще“ (ше, че, ке, жъ) и определена глаголна форма, напр. „ще кажа“
  • За разлика от славянските езици, българският езек е със сложна глаголна темпоралност – свършени, несвършени, минало време в бъдеще, преизказна форма и мн. други глаголни времена:
  • Сегашно време: чета, прочета, прочитам
  • Минало свършено време: четох, прочетох, прочитах
  • Минало несвършено време: четях, прочетях, прочитах
  • Минало неопределено време: чел съм, прочел съм, прочитал съм
  • Минало предварително време: бях чел, бях прочел, бях прочитал
  • Бъдеще време: ще чета, ще прочета, ще прочитам
  • Бъдеще време в миналото: щях да чета, щях да прочета, щях да прочитам
  • Бъдеще предварително време: ще съм чел , ще съм прочел, ще съм прочитал
  • Бъдеще предварително време в миналото: щях да съм чел, щях да съм прочел, щях да съм прочитал
  • Преизказно наклонение: чел съм, четял съм, бил съм четял, щял съм да чета
  • Местоименни конструкции от вида „мене ме, мене ми, тебе те, тебе ти” и др.
  • Бройна форма за съществителните от м.р. мн.ч. се формира с един звук „а“: „един бор, два борА, един стол, два столА”
  • Окончание за множ. число – „ове, ови“ при едносрични имена на м.р.: „кум, кумове, сват, сватове“.
  • „А“-спрежение: „гледам, гледаш, давам, даваш…“
  • Притежателни местоимения: „негов“, техен, нихен, нихни“, които при славянските езици са в родителен падеж и липсват подобни форми.
    Същите граматически особености са характерни и за югозападните български говори, които са залегнали в основата на днешния език на РСМ.

Изоточник: Искрен Коцев

Сподели, ако ти харесва :)