ALBUM.BG

Силата на информацията

Френската буржоазна революция (1789-1799) – формиране на политически дискурс в печата

формиране на политически дискурс в печата

Формиране на политически дискурс в печата

За преломен момент в развитието на печата изследователите единодушно посочват Френската буржоазна революция, започнала през 1789 година, която ражда вестника на идеята. Политическият вестник формира нов тип жанрова система и поставя акцента върху персонализираните текстови форми. Елитът вече произвежда информация, която е предназначена за масите. Коренната промяна в жанровата система на печата по време на Френската революция от 1789 година е резултат от новата функция, която вестниците започват да изпълняват в едно преобразуващо се общество и създаване на нови ценности.

Функцията на печата е зависима още от състава и структурата на аудиторията, както и от нейните моментни потребности от информация. Тази информация трябва да бъде поднесена възможно най-адекватно и достъпно. Революцията във Франция за първи път коренно променя статуса на индивида – тя го превръща в „гражданин”, който получава равни права с всички останали членове на обществото. Диференцирането на обществото по класови и политически признаци води и до диференциране на читателската аудитория – всеки е избрал „своя” вестник. Отношението вече и на комуникатора и на реципиента към фактите и събитията е строго селективно и подчинено на правилата на политическата игра. Всяка социална група има своята версия и своята истина за ставащото, а аудиторията очаква такъв тип информация, която да отговаря на нейните предварителни нагласи и умонастроения т.е още през 1789 година във Франция вече наблюдаваме т.нар. „предварителна селекция на аудиторията”. С основание може да се каже, че политическият дискурс на страниците на вестника се формира и утвърждава във Франция по време на революцията и след 1789 година. Този дискурс постепенно „изработва” своите жанрове. Персонализираните текстови форми предполагат нова техника на писане и композиране на журналистическия текст.


Основни моменти в езика и печата за този период според „Обща история на френската преса”, /1969-1982/:

• Съзнанието на масите е силно идеологизирано и борави само с послания, които кореспондират с настроението на хората. Така се появява политическият памфлет.
• Идеите на революцията намират своето естествено отражение в персонализираните жанрови форми.
• Аудиторията не контактува по принцип с информацията, а персонално с нейния автор. Съобщението се характеризира с авторска ангажираност.
• Вестниците се приспособяват към новите реалности и това довежда до елементаризиране на езика.
• Типовете издания започват да издават собствени механизми за въздействие, ориентират тематиката спрямо изискванията на потенциалната си аудитория. Нагаждат стила си към читателските вкусове.
• Пресата във времето на Революцията не е обективна. Личното мнение доминира, а политическите коментари са емоционално обагрени.
• Афиширането е открито. Информациите са ангажирани с авторското мнение и позиции. Персонализираните форми на изложение са по-популярни. Първичното и грубо шлифоване на думите е най-добрият начин за внушение.
• Вестниците са пълни със съобщения с неточна фактология.
• Аудиторията е подтиквана към действия чрез лозунги. Подава и се такъв вид информация, към която тя притежава сигнална реакция. Депресираното и идеологизираното съзнание отвръща на такива езикови формулировки, които са му познати съдържателно. Емоционалното състояние на тълпата, веднъж предусетено може да бъде направлявано.
• Простолюдието чувства необходимост да бъде възхвалявано. Недодяланата езикова форма със саркастично-сатирични елементи привлича масова аудитория.
• Жанрови формирования, които съчетават пристрастност и висока степен на информираност привличат по-обемна аудитория. Дидактиката на авторовите съобщения постепенно се заменя от развлекателния стил. Към сухите хроники се прикрепват емоционалните памфлетни излияния и сериозните коментарни статии. На политиката се обръща по-голямо внимание, отколкото на културата. Кипежът на политическите страсти оказва своето влияние в тематичните приоритети. Умелите журналисти привличат аудиторията със силата на изразните възможности на езика. Настъпва време на фините манипулации. Осъзнава се властта на печата и вестникът става политически инструмент.

Сподели, ако ти харесва :)