Източникът и Получателят комуникират помежду си относно предмет, обект и в резултат достигат до взаимно разбирателство. В рамките на теорията “ комуникационни правила” говорим за постигането на т.нар. конструктивно взаимодействие. Неговият обем нараства правопропорционално с увеличаването на числото на разменяните между Източника и Получателя съобщения-символи. Възможно е обаче независимо от броя на разменяните съобщения конструктивното взаимодействие рязко да се увеличи. Това може да стане тогава, когато не съществуват определени правила и очаквания за ролевата позиция и мястото на участниците в комуникационното взаимодействие. Например Организацията може да приеме себе си като една вездесъща сила, като Бог, който определя всичко по отношение на публиката, а същата тя в този случай се свежда до една пасивна, послушна единица.
Очевидно, ако има подобна ситуация, ефектът от комуникацията трудно може да бъде постигнат. Установено е от семантичната природа на комуникацията, че участниците в нея особено на междуличностно равнище, изхождат и поддържат в процеса на комуникация определени позиции, възгледи, правила и очаквания. Във всички случаи и независимо от равнището, на което се осъществява комуникацията, те служат като граници на осъществяваното взаимодействие. Те са абсолютно необходими, за да се намали несигурността, неизвестността, в комуникационния процес, а също те определят областта на приемливо социално допустимо поведение на партньорите, например: “ мухльо! “. Отсъствието на разбиране за комуникационните правила които управляват специфичните комуникации връзки или личната комуникация, може да причини най-сериозни комуникационни нарушения. Неразбирането на правилата е много по-сериозно като фактор в компанията, отколкото несъгласието. Причината за това е, че правилата представляват база за постигането на координация – консенсус. Без съгласие относно правилата, които да управляват междуличностното комуникационно поведение, не е възможна каквато и да е организирана дейност.