В предпоследният ден от месеца или на 30 август имен ден празнуват всички, които носят името Александър, Александра, Александрина, Александрия, Алекси, Алеко, Сашо и Сашка.
Православната църква отбелязва паметта на светите Александър, както и пренасяне мощите на свети Александър Невски.
Роден е през 1220 година в Переславъл Залески, Русия. Живял по времето, когато руските земи били под татарско владение.
Времето, когато управлявал бил нападнат от шведския крал и многочислената му войска. Княз Александър силно се уповавал на вярата си в Бога за победата. Поел защитата на града си. Двете страни се срещнали при река Нева. С Божията помощ Александър удържал на шведската войска и постигнал славна победа. От там получава и името – Невски.
Той се превърнал в единствен защитник на православната вяра и народа против татарите. Имал изключителен подход, като използвал не силата на меча, а силата на вярата и мъдростта. Усещайки, че краят на дните му наближава, пожелал да се отдаде на монашеството. Така на 44-годишна възраст (14 ноември, 1263 година) душата напуснала неговото тяло. Преданията разказват за множеството чудеса, които са се случвали на гроба му. По времето на Петър Велики мощите му били пренесени в Петербург.
На 30 август 1724 г. руският император Петър Първи тържествено пренася мощите на Св. Александър Невски в град Петербург – тогава столица. Така се установява честването на 30 август.
На същата дата, през 1924 година в столицата на България, София, е осветен храм-паметникът „Св. Александър Невски“.
Толкова силно отстоявал чистото на вярата, че веднъж няколко философи решили да се подиграят с него. Същите отишли при него и поискали да поспорят за вярата. Изслушвайки ги най-спокойно и смирено, отвърнал на най-грозните нападки, със заповед в името на Господа, да спре да говори. Със саркастична усмивка философът поискал да каже нещо, не успял да отвори устата си. Той бил онемял на мига. Станали очевидци на това чудо, присъстващите се убедили в Божията сила и станали нейни защитници.