Тя е съвкупност от психични процеси, свързани със силата и посоката на поведението, с предизвикването, насочването и поддържането на доброволни целенасочени действия.
Мотивацията на персонала е система от мерки, намираща израз в материални и морални възнаграждения, чрез които служителите се стимулират, както за по-високи резултати от трудовата си дейност, така и за професионалното си развитие.
Тя е съвкупност от психични процеси, свързани със силата и посоката на поведението, с предизвикването, насочването и поддържането на доброволни целенасочени действия.
Според друга дефиниция мотивацията е сила, която изпълнява три функции: зарежда с енергия или кара хората да действат, насочва поведението към постигането на определени цели и поддържа усилията, влагани в достигането на тези цел.
Никой не извършва каквото и да е действие, без то да е предшествано от съвкупност от психични процеси, подготвящи поведенческия акт. Всяка реакция, всяко поведение, имат своите причини, независимо от степента, с която ги осъзнаваме и разбираме. Това е още повече в сила за серията (понякога траеща цял живот) от целенасочени и последователни действия, които наричаме поведение. А в организационна среда, в трудовото битие на човека мотивация е всичко онова, което ни подтиква към труд, което ни кара да изберем професия, което ни завежда и задържа при един работодател, което ни кара да работим повече и по-добре.
Мотивацията е насочена към въздействие върху личността да даде повече от себе си в името на нейния интерес съчетан с фирмените интереси. В зависимост от това дали индивидът се награждава или санкционира, той възприема определено поведение, което може да се превърне в постоянно, ако въздействието също има постоянен характер. Мотивацията е нещо, което кара хората да действат или да се държат по определен начин. Да мотивираш работната сила, значи да я насочиш в определена посока, за да стигне там, където мотивиращият иска.
Мотивацията бива вътрешна (произтича от същността на личността) и външна (произлизаща от средата). Вътрешна мотивация – това са вътрешно психични фактори, плод преди всичко на възпитание, но също така и на нагласа, генетично наследяване, интуиция и други, които влияят на хората да се държат по определен начин (да имат определено поведение), или да следват определена цел. Тези фактори включват чувството за отговорност, възможността на хората да се развиват и ползват умения и способности, свободата на действие, възможностите за развитие, интересната работа и т.н. Несъмнено една организация, каквато и мотивационна система да създаде, трудно би могла да преодолее липсата на съответната нагласа – резултат, например, от възпитанието на един човек. Поради тази причина системата за подбор трябва да служи като организационен механизъм, който да умее да “пресява” хората, при които отсъства или не е достатъчна вътрешната мотивация за осъществяването на организационните цели.
Външна мотивация включва фактори, с които се влияе върху индивидуалното поведение. Важен за отбелязване е фактът, че често външните стимули могат да имат бърз и силен ефект, но рядко продължителен, за разлика от вътрешните, които имат дълбок и траен ефект поради това, че са присъщи на индивида, а не са му наложени отвън. От друга страна вътрешната и външната мотивация са тясно свързани помежду си, защото каквото правиш на или за хората, влияе на тяхната вътрешна мотивация. Степента, до която работниците са вътрешно мотивирани и посоката, в която ще се движат зависи от силата на външната мотивация, осъществявана от ръководителя.
Големият, сложен и вълнуващ въпрос за мотивацията има и философско, и социобиологическо, и множество други измерения. Да питаме какво определя човешкото поведение означава своеобразно връщане към вечния въпрос за природата на човека, за най-дълбоката му същност. Но мотивация има не само при човека – поведението на всяко живо същество има своята причина (дори и инстинктивна).
Вън от тези абстрактни измерения мотивационният проблем намира малко по-конкретно изражение в сферата на управлението. Това е така, защото в тази сфера се интересуваме от организационното битие на човека, от измерението му на трудещ се и следователно от мотивацията, обуславяща трудовата му дейност. По-конкретно „трудова мотивация“ или „мотивация за труд“ може да означава подтик:
- за труд въобще;
- за конкретен вид труд (изпълняване на дадени трудови функции, професия, длъжност);
- за труд в определена организация (избор на работодател и онова, което задържа и привързва персонала към него, ангажираност към организацията);
- за постигане на добри резултати в труда (високи трудови постижения).
Представена по такъв начин, мотивацията се разглежда като ключов проблем на управлението на човешките ресурси в една организация. Основата на мотивационния процес – това са потребностите. Потребностите възникват при взаимоотношение на човека със заобикалящата го природна и социална среда. Те са изразител на неговата зависимост от условията на съществуване. Задоволяването на една потребност е предпоставка за възникването на друга. Човешката психика е така устроена, че непрекъснато поддържа влечението към вещи и условия, осигуряващи по-добър начин на живот. Потребността е основният източник на човешката активност. Ако няма потребност, не може да има активност. Процесът на мотивация започва със съзнателно или несъзнателно идентифициране на незадоволена по¬требност. Следва поставянето на по-конкретна цел, с която индивидът вярва, че ще задоволи тази потребност, и възприемането на посока на действие за постигането на набелязаната цел.