Отговорът на този въпрос зависи от това как се определя „близост“. Ако се определя по степента на разбираемост, то българският език е по-близо до сръбския език. Сръбският език е много близък до българския, като между двата езика има около 80% съвпадение на лексиката. Това означава, че един българин, който знае сръбски, може да разбере средно 80% от това, което чува или чете на сръбски. Обратното също е вярно.
Ако се определя „близост“ по степента на историческа близост, то българският език е по-близо до руския език. Българският и руският език са потомци на един общ праславянски език, който е бил говорен преди около 1500 години. В течение на вековете двата езика са се развили по различни пътища, но все още имат много общи черти. Например, в българския и руския език има много общи корени на думите, както и общи граматически правила.
Следователно, отговорът на въпроса кой език е по-близо до българския език е:
По степен на разбираемост: сръбски
По степен на историческа близост: руски
Влияние на църковнославянския език
Църковнославянският език е езикът на православната църква в славянските страни. Той е възникнал на основата на старобългарския език и е бил използван за богослужение и книжнина в продължение на много векове.
И българският, и сръбският език са били повлияни от църковнославянския език. Това влияние се вижда в много думи и изрази, които са заимствани от църковнославянския език. Например, думите „бог“ (бог), „църква“ (църква) и „молитва“ (молитва) са заимствани от църковнославянския език.
Влиянието на църковнославянския език е по-силно в българския език, отколкото в сръбския език. Това се дължи на факта, че българският език е бил официален език в Московското княжество през Средновековието.
Влияние на тюркските езици
Българският език е бил повлиян от тюркските езици през Средновековието. Това влияние се вижда в много думи и изрази, които са заимствани от тюркските езици. Например, думите „чаршаф“ (чаршаф), „юнак“ (юнак) и „кафя“ (кафя) са заимствани от тюркските езици.
Влиянието на тюркските езици е по-силно в българския език, отколкото в сръбския език. Това се дължи на факта, че България е била част от Османската империя в продължение на пет века.
Ето един пример за близост между българския, сръбския и руския език:
Български: Аз чета една книга.
Сръбски: Ja čitam jednu knjigu.
Руски: Я читаю одну книгу.
Всичките три изречения означават „Аз чета една книга“. В изреченията се използват едни и същи думи и граматически правила.
Този пример показва, че българският, сръбският и руският език са близки езици, които имат много общи черти.
В крайна сметка, близостта между два езика е субективно понятие. Различните хора могат да имат различни мнения за това кой език е по-близо до друг.