ALBUM.BG

Силата на информацията

Генерациите в българското общество

Все по-често и в българските медии се говори за “генерация Х”, “генерация Z” и т.н. Какво обаче значат тези термини и имат ли смисъл у нас?


Генерациите са средство за отчитане на поколенията в САЩ. Военното поколение са родените между Световните войни. Т.нар. Буумъри (от бебе-бум поколението) се делят на две – Буумъри (родени 1946-1954 г.) и поколение “Джоунс” – 1955-1964 г. Следва Поколението Х – 1964-1980 г. След тях идват Милениълите – 1981-1996г. и генерацията Z – родените след 1997 г. Тези дати съвпадат с ключови етапи от развитието на САЩ, но имат връзка и с развитието на българското общество. При нас обаче времевите диапазони следва да са други.


Нашето Изгубено поколение са хората, родени между 1919 и 1939 г. – хората родени и израснали в Третото царство,чийто живот бива пометен през 1944 г. Следва ги поколение, което аз бих нарекъл “Димитровчета” (Генерация Д) – хората родени от 1939 до 1959 г. – това е поколението, което най-вярно и носталгично вярва в Комунизма и до днес остава гръбнак на “червената идея”. Те поеха властта на България през 1989 г. и я оформиха по свой образ и подобие. След тях идва собствената ни Генерация Х – родените от 1960 до 1980 г. Това е Второто изгубено поколение – бунтарите, израснали с Битълс и Пърпъл, които през 1989 г. бяха захвърлени в нов свят, който отне най-добрите им години. Именно тези разкъсани между носталгия към миналото, отчаяние от настоящето и надежда за бъдещето хора, направляват развитието на България през последните 20 години.

  Защо да изберем класически, пред смарт часовник?

Следва моето поколение – Децата на Прехода (Генерация П) родени между Олимпиадата в Москва и Виденовата Зима (1981-1996г.) – днес ние сме гръбнака на икономиката, но не и на политиката, която постепенно ще поемем в свои ръце през следващите 10 години. Накрая идва поколението Z – родените след 1997 г. Днес повечето от тях са още в училищата, макар най-големите да започват с кариери и деца.


Макар да има сходства с американската система, при нас поколенията се дефинират най-вече на социално-политически принцип, гравитиращ около преломните 9.9.1944 и 10.11.1989 г. Като цяло, Децата на Прехода съвпадат по култура и ценности с американските Милениъли, а при Генерацията Z сходствата са дори по-сериозни. Дяволът се крие в детайлите. Докато Милениълите израстват в охолство и сигурност, ние пораснахме сред криза, недоимък и трудности, насред които трябваше да преоткрием националната си идентичност, задълго затисната под големия червен камък за кисело зеле. Това роди много грешки, несигурност и комплекси, които тепърва ще проличат, когато поемем контрола над институциите. Далеч не така драматична ще е разликата за Z, особено родените след 2010 г., които израстват в горе долу сходни условия с хората от Запада – достъп до технологии, пандемията, глобалните кризи. Това означава, че някъде ок. 2050г. моето поколение ще остави политическата власт в ръцете на първото поколение българи, които споделят напълно ценностите на Европейския съюз и общество.


Дано само да са останали хора, които да поемат щафетата.

Източник: Александър Стоянов

Сподели, ако ти харесва :)