Знаете ли кога не се ходи на задушница?
Задушницата, традиционно, по стар български обичай, е свързана с ходене на гробището и почитане на гробното място, там където почиват тленните останки на дедите, на родителите, на децата, на приятели и близки.
Но вярно ли е твърдението, че не се ходи на Задушница на гроба на починалия близък, докато не мине една година от смъртта? И грешно ли е да се пали свещ в дома за починал човек, когато по някаква причина не може да се отиде на гроба на покойния, например до годишнина от смъртта, ако го сънуваш или по вътрешна потребност да се каже молитва?.
Подобни забрани са чисти суеверия.
Ходете на гроба и всеки ден, ако можете, но по-важното е да не забравяте да се молите за своите покойни близки хора. Молитвата може да бъде вкъщи, в храма, дори на всяко място, на което се намирате. Палете свещ или кандило и вкъщи, но винаги напомняме, че паленето на свещ или преливането на гроба с вода или вино, или посаждането на цветя на гроба, нищо от тези неща не може да замени молитвата за душата на покойните.
Душите са нематериални и всичко, което правим с материални предмети в тяхна памет, е само вторично, съпровождащо личната ни молитва. Вършим го, за да участват и ръцете, и сетивата ни в помена, който правим. В памет на покойниците може да се извърши дарение (храна, питие, дреха, друг предмет, дори пари) на хора, които имат нужда, дори може да не обявявате пред даряваните, че го правите „за Бог да прости“, защото пък има суеверни или невярващи хора, които нямат да приемат такова „раздаване“, както обикновено го наричаме, т. е. Вие в себе си наречете дареното за душата на покойния, а не е задължително да го обявявате гласно.