ALBUM.BG

Силата на информацията

Православни църковни икони

Една от функциите на праволсваните иконите е да поставят православния практикуващ в позиция да се моли, така че те се считат за мощно средство, чрез което се възхваляват божествени фигури.

 Християнската традиция разказва, че по време на пътя си към разпятието Исус срещнал жена на име Вероника, която избърсала лицето му с кърпа и по чудодеен начин ликът на Христос бил гравиран върху кърпата. Въпреки че не се споменава в каноничните евангелия, за Православната църква, воалът на Вероника се смята за първата икона, и следователно оправдава поредица от практики, които са от съществено значение за този клон на християнството.

Католическата апостолическа православна църква – или Източноправославна църква – е един от трите основни клона на християнството, заедно с католицизма и протестантството. Тя има между 250 и 300 милиона вярващи и се проповядва в Русия, Беларус, Украйна, Грузия, Румъния, Сърбия, България и Гърция. Неговата доктрина е подобна на тази на католическата църква и включва различни гръцки, руски, славянски и близкоизточни традиции.

Православната църква води началото си от проповядването на апостолите в източната част на Римската империя, където се е говорил гръцки, и има своя разцвет по време на Източната Римска империя, която е създадена през четвърти век със столица във Византион или Константинопол  в днешен Истанбул, и завършва с превземането на Византия от мюсюлманите през 1453 г.

Една от функциите на иконите е да поставят православния практикуващ в позиция да се моли, така че те се считат за мощно средство, чрез което се възхваляват божествени фигури. Православните уверяват, че култът към иконите не е форма на идолопоклонство, а на почитане на божествената личност, която те представляват. За тях тези религиозни образи са прозорци към Божието царство, впечатления от небесните архетипи.

От богословска гледна точка, възхвалата на тези религиозни теми е свързана с чудото на воала на Вероника, образ, който практикуващите руснаци наричат ​​„образът, който не е направен с ръце“  или Acheiropoíeta, от гръцкото αχειροποίητα

Дори процесът на създаване на образите е тясно свързан с литургичния обред, преди да започнат зографите, повечето от които са монаси, се освещават с пост и покаяние.

Сподели, ако ти харесва :)