Основния въпрос които вълнува политиците, е как политическото послание създава определени вербални стимули, които провокират желания отговор или реакция. Дириктния отговор е, че това се прави „чрез комбиниране на думи в определени модели които ги трансформират в медиатори на значение .” Първият проблем които е необходим да се реши е какво значение трябва да бъде излъчено или избегнато. След това идва задачата да се изберат най-подходящите думи и техни комбинации, които референтно или инструментално да постигнат желаните когнитивни, ефективни и оценъчни реакции. Избраните думи се групират във възможните граматични конструкции със същата цел. При възможност се проследява и ефектът от формулираното послание. Получената обратна връзка може да се използва за анализ на неточностите в посланието и за предприемане на поправки чрез формулиране на допълнителни послания или изправяне на последващото кодиране.
Понякога в политическата практика се избира мълчанието пред словоизразяването за представяне на определена позиция. През последните години това стана особено наблюдавано в България. Пропуските на коментар или позиция могат да бъдат сигнал за различни неща: индикатор, че соътветния проблем не е важен за мълчащия политически субект; или че се приема за трудно изговорим поради сложността му; или че се предприемат непопулярни мерки, които ако бъдат популяризирани биха предизвикали обществено недоволство. Нито една от изброените причини за мълчание не го оправдава от гледна точка на ефективната комуникация между политическия елит и гражданите. В политиката поговорката „Мълчанието е злато” е валидна в малко вътрешнополитически ситуации, но в по-голяма степен в дипломатически отношения. По време на първоначалния процес на селекцияот особено важно значение изпъква ролята на точната оценка на контекста. Търсенето на най-точното формулиране за съответното място, време ситуация и публика провокира създателите на политически послания да разберат, че думите никога нямат едно и също значение два пъти. Всяко тяхно произнасяне е необходимо да се оцени в мултидименсионална матрица.
Оценката на характеристиките на аудиторията е важен момент при анализа на контекста с цел формулиране на точно послание. Могат да бъдат разгледани четири фактора, свързани със значението ан аудиторията, важни за процеса на кодиране. Първият е йерархията на отговори, който се отнася до факта, че определени думи – стимули могат да извличат даден отговор. Основният въпрос е каква ще бъде реакцията на целевата група за посланието на възприетите думи и заложения в тях смисал. Практиката доказва, че понятията имат различен смисъл не само в различните култури, но дори и в една исъща между различните обществени слоеве от населението. Ето защо думи като „демокрация” , „леви” и „десни” „присъединяване към ЕС” имат различно значение за различните националности и за различни групи хора. Този които изпраща съобщението е необходимо да познава възможностите на различните смисли на думите които са включени в даденото послание. Вторият фактор се отнася до потребностите, конфликтите и други психологични особености на аудиторията. Подозрението към говорещия изисква един тип вербализиране, за разлика от смисъла, които трябва да бъде заложен при комуникацията с целева група изпитваща доверие към този който изпраща посланието. Едно ще бъде говоренето при съществуване на етнически или религиозен конфликт, друго пред- асамблея на ООН. Третия фактор се отнася до изискванията за достоверност в дадена политическа ситуация. Това което може да се каже, се определя много ясно от контекста, от случващого се и от анчина по които може да бъде описано. Като че ли съществува нагласа у политиците, че трудно се казва истината и най-вече, че тя трудно може да бъде разбрана. Истинската трудност е в умелия подбор на думи и послание, което да облекчи представянето на понякога травмираща фактология.
Последния фактор е влиянието на едновременно действащи стимули на по-глобалната ситуация, в рамките на които се транслира дадено политическо послание. Например по-определен начен се възприемат изразени позиции за политически и корпоративни интереси на русия преди 1989 г. в България по друг – след това. През предишния период общата ситуация придаваше приятелски контекст на получените послания, докато по настоящем се възприемат в по-голяма степен като намеса в политиката на страната. При извършване на предварителна оценка на характеристиките на аудиторията ориентацията в езика на емоциите се проявява като фактор с особено значение. Те се изучават чрез изследване на социополитическато култура, навиците, интересите и съответния език на отделните общности от хора, разглеждани като евентуална целева група. Необходимо е да се познават типовете думи, неофициалния език, диалектите, речевата структура, които са характерни за различните хора. Културите, субкултурите и социалните класи притежава уникални лингвистични кодове, ключови ценности и символи. Използването на подходящия език, стил и символи имат силен ефект на въздействие и провокиране на реакция. Ключовите символи карат хората да се чувстват като у дома. Те са най-надеждната основа на публични изказвания. Те оформят психологичнот омекотяване или втвърдяване преди реалната цел на посланието да бъде постигната. Ключовите символи представляват идеализирани ценности като равенство, национална чест и себеопределянето като основа при психологичната подготовка на яудиторията за дадено послание. Познаването на другите ценности на обществото има също голямо значение.
Фактът, че даден тип вербализация е подходяща, не означава, че е единствена и че няма другиформи за адекватно кодиране на послания. В този смисъл личността на говорещия излиза напред като значим фактор, който определя кои стил съответства най-добре на персоналното му излъчване. Независимо от сериозната предварителна подготовка, понякога процесът на кодиране се оказва неуспешен. Посланието което изглежда напълно ясно за изпращащият го не се разбира и е неясно за получаващият го. То може да бъде обременено с неочаквани конотации или с влиянието на допълнителни фактори от ситуацията, които нарушават първоначално заложеното изречение. В основата на проблемите, срещани при кодиране, е разминаването на интересите на различните държави, котито трябва да се срещнат посредством езика. В международните отношения отсъствието на яснота позволява на обединяващите се страни да адаптират различна интерпретация. Това се случва, когато формално съгласието е желателно, но е невъзможно неговото постигане по всички основни точки.
Потребността от външна подкрепа на различни групови интереси също е причина за допускането на неопределеност. За съжаление обаче в много случай неопределеността е нежелателна и нецеленасочена. Неточното разбиране на политически послания може да има трагични последствия, когато страните са в конфликт. Последният би могъл да продължи да ескалира поради неспособността на страните да комуникират, въпреки че може да съществува основа за съгласие и намиране на допирни точки. Изследователите на конфликтите твъдят, че в много голама степен те се проявяват в резултат на разминаване в разбирането на послания и неуспех при достигането на заложеното им значение.