Когато говорим за давност, това е период от време, с изтичането на който се погасява правото на кредитора да събере задължението (вземането) си по съдебен ред или принудителен ред, т.е. с помощта на частен съдебен изпълнител.
С изтичането на 10-годишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено. Това записаха окончателно в Закона за задълженията и договорите депутатите (ЗЗД).
ал. 1 С изтичането на десетгодишна давност се погасяват парични вземания срещу физически лица, независимо от прекъсването ѝ, освен когато задължението е отсрочено или разсрочено.
ал. 2 Давността по ал. 1 не се прилага за вземания:
- от търговската дейност на еднолични търговци или на физически лица – съдружници в дружество по чл. 357;
- за непозволено увреждане;
- за неоснователно обогатяване;
- за издръжка;
- за трудово възнаграждение;
- за обезщетения по Кодекса на труда.
- по повод приватизационна сделка
- по повод имущество, реституирано по реда на нормативен акт
ал. 3 За давността по ал. 1 се прилагат чл. 115 и 118.
Т.е. давност няма да тече в изброените в осемте точки хипотези, между близки роднини и докато трае съдебният процес за вземането, както за отсрочени и разсрочени вземания.