„Теорията за мъртвия кон“ е сатирична метафора, която илюстрира как някои хора, институции или нации се справят с очевидни, неразрешими проблеми. Вместо да приемат реалността, те се вкопчват в оправданието на действията си.
Основната идея е проста: ако осъзнаете, че яздите мъртъв кон, най-разумното нещо, което трябва да направите, е да слезете и да продължите напред.
На практика обаче често се случва обратното. Вместо да изоставят мъртвия кон, хората предприемат действия като:
• Закупуване на ново седло за коня.
• Подобряване на диетата на коня, въпреки че е мъртъв.
• Смяна на ездача вместо справяне с истинския проблем.
• Уволнение на конегледача и наемане на нов с надеждата за различен резултат.
• Провеждане на срещи за обсъждане на начини за увеличаване на скоростта на мъртвия кон.
• Създаване на комисии или работни групи за анализиране на проблема с мъртвия кон от всеки ъгъл. Тези групи работят с месеци, съставят доклади и в крайна сметка стигат до очевидното: конят е мъртъв.
• Оправдание на усилията чрез сравняване на коня с други подобни мъртви коне, като се заключава, че проблемът е липсата на обучение.
• Предлагане на програми за обучение на коня, което означава увеличаване на бюджета.
• Предефиниране на понятието „мъртъв“, за да се убедят, че конят все още има потенциал.
Урокът:
Тази теория подчертава колко много хора и организации предпочитат да отричат реалността, като губят време, ресурси и усилия за неефективни решения, вместо да признаят проблема от самото начало и да вземат по-умни, по-ефективни решения.