На този ден преди 136 години се осъществява Съединението на България. Това е ден величав и паметен, ден, в който разпокъсаните части на Отечеството – Княжество България и Източна Румелия, се обединяват отново, след като Берлинският диктат от 1878 г. несправедливо разделя българския народ. Съединението е най-голямата победа, постигната от българския народ по националния въпрос. То е плод на общобългарски усилия, и до известна степен успокоява раните, нанесени на българското землище и българския народ от Берлинския конгрес след извоюваната с огромни усилия национална свобода.
Чисто исторически Съединението е актът, с който през 1885 г. автономната област Източна Румелия се отцепва от Османската империя и се обединява с Княжество България, въпреки нежеланието на Великите сили и техните решения. До събитието се стига след народни бунтове в Панагюрище, Пазарджик, Чирпан, Голямо Конаре и други селища в Южна България, координирани от Българския таен революционен комитет. След военен преврат, оглавен от майор Данаил Николаев, османският губернатор в Пловдив Гаврил Кръстевич е свален от власт и е заменен от назначена от българския княз Александър I администрация.
Актът на Съединението обаче се налага да бъде отвоюван. Той провокира Сърбия да ни обяви война – Сръбско-българската война, която завършва с българска победа. Истинското, окончателно българско съединение обаче още не е осъществено, почти 140 години по-късно. Битката за изпълването на националния ни идеал продължава и е наш дълг да я доведем до край!
Източник: А. Джамбазки