На 17 декември българската Православната църква почита св. пророк Данаил. Имен ден празнуват всички, които носят името Данаил, Даниел, Даниела, Данко.
Етимологията на името е „Бог е моят съдия“, идващо от иврит.
Името е свързано с вавилонския цар Навуходоносор, който бил обезпокоен от мистериозен сън, който му се присънил. Силно притеснен царят повикал халдейските учени, за да му разтълкуват сънят. Тъй като никой мъдрец не успял да стори това, царят силно се разгневил на учените и ги осъдил. Имало опасност тази участ да застигне и Данаил, ако не успее да разгадае съня на царя. Пророкът помолил Бог да му помогне с тълкуванието му. Така и станало, Той чул молитвата на Данаил и насън му разкрил всичко.
Сънят предвещавал голямо събитие, а именно, че ще паднат множество царства и ще дойде началото вечното царство, което имало да се открие след идването на Иисуса Христа или царството на Христовата Истина.
Царят останал възхитен и поверил в ръцете на Данаил началството над всички вавилонски мъдреци.
Символ на себеотрицанието, скромността и духовното величие, благодарение само и единствено на силната му вяра. Символ е и на твърдостта, с която опазил поста, устоявайки на изкушенията.
По традиция се месят питки и отново се раздават, за да е плодовита годината.
Според народните вярвания и обичаи, в деня на пророк Свети Данаил, празнуват всички жени, които скоро са раждали или ще раждат, както тези, които имат малки деца. Народните обичаи са предимно свързани с плодородието. Месят се питки, които бременните жени раздават на близки и познати, за да могат лесно да добият рожбата си.
Денят на Свети Данаил е свързан със зимния празник на св. Анна и с празника на Свети Спиридон, които са в контакт с древната представа за преход от едно състояние в друго, за преминаване към ново начало.
„А ти, Данииле, скрий тия думи и запечатай тая книга до последно време; мнозина ще я прочитат, и знанието ще се умножи.“ (Дан. 12:4)