Всеки журналистически текст предназначен за разпространение чрез печата, отразява по своебразен начин конкретните факти и събития от социалната действителност. Фактът е основен градивен елемент на журналистическото творчество. Няма журналистически текст без факт. Дори лаконичната хроника, състояща се от едно единствено изречение, съобщава за един факт. В основата на всеки журналистически текст стои фактът-съобщен, назован, описан, коментиран, анализиран, съпреживян, отхвърлен, утвърден от комуникатора чрез въплъщевието му в определена форма. Всеки жанр в зависимост от своите езикови и стилистични особености по различен начин го използва за конкретни цели.
Печатът реконструира действителността чрез различните си жанрови форми, отработили и изпробвали в продължение на няколко столетия различни механиздми за пресъздаване и отразяване на социалните факти.
Според Тойн ван Дайк структурата на “това, което съществува” е тясно свързано с това “какво ние знаем” за действителността. Ние постигаме действителността само чрез нашите изградени в съзнанието ни ситуационни модели. Жанровете в печата могат да бъдат разглеждани като своеобразни “ситуационни модели” на действителността. Повече от ясно е, че многообразието на социалната действителност не може да бъде отразена в една журналистическа форма. Как всеки журналистически жанр поднася и интерпретира фактът е въпрос изключително важен, защото неумението да се намери точността може да доведе до неочаквани резултати. Основната категория, едно от ключовите понятия в теорията на медиатекста е категорията “факт”. Мол различава четири типа факти, оказващи въздействие върху материалния живот на индивидите-светът на действията; факти, които действат в областта на явните обективни интересина индивидите-светът на икономическите ценности; факти, който действат в областта на съзнателните субективни интереси и вярвания-светът на мненията; факти действащи на подсъзнателни слоеве и на стремежа към власт.