ALBUM.BG

Силата на информацията

Разсъждения над един учителски “фиш” за повишаване на месечната заплата от 30-те години на миналият век

Учителски “фиш” за повишаване на месечната заплата на 3500 лева на Райна Димитрова Георгиева, преподавател в прогимназията в град Пещера (т.е. 5-7 клас по днешни стандарти) от 6.6.1931 г. За сравнение, ценоразпис в ресторант “Америка” отново от 1930-те, за да сравним надниците.
Днес, цените в ресторантите са сходни с тези в “Америка”, даже по-високи, само че учителската заплата в прогимназията е 3 пъти по-ниска.


За сравнение, днес БВП на глава от населението е 9 828$, а през 1930-те е към 1400$, за да не кажете, че тогава България е била по-богата държава.


Поуката, уважаеми, е че всичко е въпрос на приоритети и нормално функциониране на администрацията. Преди 90 години, в България да имаш висше образование и да си квалифициран е значело нещо. Днес, хора с по 3 чужди езика и добра диплома, получават оферти за до 1000 лева месечна заплата, а продавачи в супермаркети печелят повече от преподаватели в университети и училища – бързам да кажа че вината не е нито в продавачите, нито в супермаркетите, а в приоритетите на държавата.


Въпросът за финансирането и вършенето на работа е малко като “яйцето или кокошката”, но все пак е трудно да си мотивиран в ситуация, в която средния доход на 4-членно семейство за нормален живот е 3500 лева, а 80% от българите взимат до 1000 лева месечна заплата. Всичко опира до приоритети и до това парите да отиват по предназначение.


Именно поради тази причина вече за трети път повтарям за последните 10 дни, че България трябва спешно да поеме по пътя на стабилно, отговорно и градивно управление, с дългосрочна доктрина за развитие, която да се спазва от всички политически сили, идващи на власт. В този смисъл, отново да повторя от одеве – 5 години подред избори е по-добре от поредица безпринципни правителства без консенсус и без идеи и цели за бъдещето на страната. Ако настоящите избраници могат да седнат и да създадат този консенсус, ако могат да застанат зад ясни идеи, общи принципи, които са фундаментални и предполагат просперитет – чудесно. Ако не, продължаваме напред, докато не се появи такъв консенсус.


Историята ни показва, че алтернативният вариант води до социална катастрофа и още по-дълбока криза. Тази пандемия няма да трае вечно. Още 3-4 години максимум за основните вълни. След това движението по света ще се възстанови. Когато това стане, българите ще заминат за чужбина. От решенията, които се вземат днес, зависи дали това заминаване ще е с цел туризъм, или ще е перманентно.

Източник: Александър Стоянов

Сподели, ако ти харесва :)