Аврам Чальовски – български индустриалец и голям дарител, родом от Галичник, Македония. Наричан е “БЪЛГАРСКИЯТ ФОРД“, а на снимката е с българските си отличия. Един голям българин от Македония, станал богат предприемач в България с честен труд и много упоритост.
Роден е през 1854 г. в Галичник, Западна Македония. Като малък е пастир в родното си село и след освобождението на Княжество България емигрира в София. Започва от нулата, но с много труд и упоритост успява да забогатее.
Отначало продава боза по улиците, а когато събира достатъчно пари купува работилница за боза и локум. През 1898г. купува кон и малка мелница и заедно с още един работник започва да произвежда тахан халва в работилницата. Тя прераства във фабрика, първата фабрика за тахан халва в България и започва да произвежда и сусамено масло. През 1921 г. отваря и втората си фабрика в Бургас, след като купува две работилници. Предприятията в София и Бургас са под името “Индустриална къща за производство на захарни изделия, растителни масла, тахан, какао, шоколад, бисквити, карамел и пр.“, основана в 1898 г. от Чальовски. Фактически става основател на шоколадовата индустрия в България.
След 15 години Аврам открива трети клон на фирмата си на гара Искър за растителни масла, глюкоза и нишесте. Предприемачът построява и цех за амбалаж, и собствена печатница за етикети и рекламни бланки.
Пръв на Балканите произвежда мляко и яйца на прах. Олиото “Вега”, което дълги години държи първо място за високо качество у нас, също е дело на предприятията на Чальовски.
През 1906 г. получава сребърен медал в Милано, Италия. През същата година предприятието на А. Чальовски е наградено със златен медал в Лондон. Следват още престижни грамоти в Атина, Солун, Пловдив и др.
През 1938 г. прочутата фабрика е удостоена с прескрипт, който гласи: “Придворен доставчик на захарни изделия и растителни масла” – най-високото признание за работата на А. Чальовски.
През 1929 г. индустриалецът основава и влиза в състава на управителния съвет на Македонската народна банка. Банката кредитира по-едрите търговци, индустриалци и занаятчии. През 1930 г. капиталът й е удвоен на 40 милиона лева. Седалището на банката е в София, а през 1930 г. са открити нейни клонове и в Свети Врач, Петрич, Неврокоп и Горна Джумая. Тайната й, неписана задача е да финансира всички чети, които влизат в Македония.
Аврам НЕ ЗАБРАВЯ НИКОГА РОДНАТА МУ МАКЕДОНИЯ!
Синът му Евстатий е член на ВМОРО. На 18 години той влиза в четата на Максим Ненов. След като турската потеря разгромява четата, Евстатий бяга в България и става член във върховистката чета на Сотир Атанасов, с която участва в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 г. През пролетта на 1904г. младият Чальовски влиза отново в Македония с дебърско-охридската чета.
По-късно се установява в София и участва в Балканската война. Той е доброволец в Македоно-Одринското опълчение заедно с брат си Манол. Отличен с орден “За храброст” IV степен. Умира на 4.08.1943 г. от стари рани.
Поетът Кирил Христов произнася прочувствено слово за Евстатий. Нарича него и баща му “едни от най-издигналите се българи и достойни представители на македонските българи, които вземат дейно участие в изграждането на материалната култура на българската държава”.
Аврам понася тежко загубата на сина си и си отива от този свят на 82 години – само два месеца след него.
Аврам Чальовски е МНОГО ГОЛЯМ ДАРИТЕЛ. Всичките му дарения са насочени към църкви и манастири, които поддържат българския дух, и към хората, с които работи. Той прави голямо дарение на Зографския манастир. Подарява параклис на църквата “Успение на Свети Иван Рилски” в Рилския манастир. Завещава 550 000 лева на Бигорския манастир.
Дава много пари на черквата “Св. Петка” в родното си село, на църквата “Св. Димитър” в Бургас и на храма „Свети Никола Софийски” в София.
В завещанието си Аврам отпуска 10 млн. лева за учредяване на фондация “За вечни времена” за подпомагане на „бедни, болни, сираци, предимно от работнически семейства”. Други стотици хиляди дава за старчески приюти, още 100 000 лв. за бедни и болни хора.
Опрощава дълговете на всички свои длъжници. Много са и незнайните дарения на Чальовски. Желанието му е, когато си отиде от този свят да бъде погребан до гроба на първия си работник, с когото са започнали всичко сами.
В къщата на Аврам в продължение на цели 17 години живее известният тревненски майстор дърворезбар Генчо Марангозов. По желание на индустриалеца той създава множество шедьоври. По негова поръчка известният резбар извайва за т. нар. патриотическа стая големи скулптури на всички български царе върху резбовани конзоли, близо 50 барелефа на наши възрожденци, както и на княз Батенберг, царете Фердинанд и Борис III – 1,20 на 1,50 м. По време на т. нар. народна власт почти всичко от това богатство е разграбено или унищожено от комунистите.
Янко Гочевъ