На 1 септември имен ден празнуват дамите и момичетата, носещи благозвучното име Симона.
Празникът е християнски и в Православния календар денят е отбелязан с наименованието Симеоновден.
Според писанията Преподобният Симеон в Мала Азия през 357 г. Когато навършва пълнолетие светецът постъпва в манастир. За да бъде в пълна хармония със себе си той решава, да се отдели и усамоти на място, където е далеч от хора и суета. За целта си построява висока каменна кула, където прекарва остатъка от живота си. На 103-годишна възраст душата напуска тленното му тяло.
В миналото семействата на нашите прароднини са се изхранвали със земеделска продукция. За това с настъпването на този празник (1 септември) се е отбелязвало началото на Земеделската Нова година. Започвала есенната оран и сеитба.
Празникът е наричан още и „Летен полазник“ – още от ранни зори всички в къщата били ангажирани, да следят какъв човек ще престъпи прага на вратата. Хората вярвали, че ако гостът е богат човек и реколтата ще бъде обилна.
Ето още няколко имена, с които денят е назоваван от българите:
„Симеон орач“, „Симеон сърп“, „Симеон брульо“.
В миналото този празник е дълбоко почитан, защото е бил като ден на земеделците. Традицията повелявала, да се занесат от семената за посев в църквата за освет. В тях поставяли босилек, червен конец с нанизани червени чушки, орехи, плодове, сребърни монети и пепел от дървото, което е горяло на Бъдни вечер.
Каруците и воловете били кичени с цветя от орачите и сеячите. Когато орачите пристигали на нивата, изоравали една бразда и след това разчупвали прясна погача на четири парчета.
Съществуват и няколко интересни поверия, които някога хората са спазвали. За да остане берекът в къщата, стопаните не давали пари назаем, нито пък изнасяли нещо извън пределите на дома. За да не бъдат нивите опожарявани, не се палил огън в къщата, докато стопанинът не се прибере от полето. На път за оран, ако срещнел по пътя си бременна жена, се вярвало, че берекетът ще е изобилен.