На 18 януари имен ден празнуват всички, които носят имената: Атанас, Атанаска, Танас, Насо, Ася, Настя, Нася, Таньо, Живко, Живка, Тина, Нанси и техните производни. През 295 г. в Александрия се ражда Свети Атанасий Велики.
В нашият богат фолклор съществува вярването, че Атанасовден бележи средата на зимата, и след него тя постепенно започва да отстъпва място на пролетта.
“Иди си зимо, идвай лято!”
От друга страна, пък, на 5 юли отбелязваме Летен Атанасовден.
Според съществуващата информация, св. Атанас и св. Антон са братя, ковачи. На този ден жените омесвали медени пити, под формата на куче, защото според преданията на Атанасовден се е раждала чумата. Вярвали, че чумата се плаши и бяга от кучетата. В миналото, нашите прадеди са казвали, че от този ден нататък денят започва да нараства „колкото пшенично зърно“.
В нашите народни предания светецът е представен като едър мъж с калпак, обикалящ селата на кон, за да ги пази от болести и демони.
Някога хората са знаели много мъдрости. Една от тях е, че стопаните са се ориентирали по времето на този ден, дали през годината ще има берекет. Ако имало дебел сняг, това вещаело плодородна и изобилна година.
В определени части на страната това били последните дни, в които се пеели песни от моми и ергени, свързани с бъдеща любов и женитба, защото след Атанасовден наближава периода на пост и въздържание, а тогава годежите и сватбите са строго забранени.
На други, пък, места са се давали селски курбани, наричани за здраве на хората. Правили са се и лични курбани, с които се моли за милост от светеца, да излекува тежка болест или някое страшно премеждие.
Ястията, които по традиция се приготвят и присъстват на празничната трапеза за Атанасовден са: омесена питка с мед, пълнена кокошка, пиле с ориз, но най-вече трябва да има свинско с бамя.