На 27 декември Имен ден имат всички носещи имената Стефан, Стефка, Стефи, Стефанка, Стефания, Венчо, Венцислав, Венцислава, Фани, Стамен, Стамена, Станчо, Станимира, Станислав, Станислава, Цанко, Цано, Цанка, Цани, Стоян, Стоянка, Стояна, Стоичко.
На този ден Българската Православна църква почита денят на Свети Стефан, който е третия ден след Рождеството. Култът и почитанието към този Светец са големи. От времето на Апостол Павел насам всички наричат Св. Стефан пръв мъченик (първомъченик).
На този ден вечерта семейството се събира около обща трапеза, на която присъстват ястия приготвени от месо.
Сърцето на св. Стефан е било изпълнено с непоклатима вяра, особено задължения, които е изпълнявал, като е извършвал в името на Господа големи знамения и чудеса. Тази негова преданост, тези негови действия изпълвали определен кръг от хора със злоба и ненавист насочена към Светеца. Тези хора упорито търсели и чакали удобен случай, за да го посрамят, като влязат в спор с него по въпроси, свързани с вярата и знанието. Ала душата на Светеца била изпълнена със знание за Светия Дух, защото винаги говорел безпогрешно и убедително. Същите хора се почувствали неловко, след като изслушали неговото слово. Това още повече засилило завистта им към него. Намерили начин и обвинили Свети Стефан в богохулство.
Празникът Стефановден е пряко свързан с рождението на Божият син, нашият Спасител, не само заради близките дати, но и в посланието, което църквата изпраща към вярващите хора. Според оставените ни в наследство предания, когато настъпил момента на неговата смърт, същите, които са желали неговата кончина, взели и захвърлили тялото на св. Стефан, за да послужи за храна на месоядните създания. Това се е случило, въпреки, че тогава законът е бил категоричен, че телата на убитите с камъни, е трябвало да бъдат погребани на строго определено място. Изминало съвсем кратко време, откакто душата напуснала тялото на Светеца и той бил погребан от добри хора, които горчиво оплаквали тленното му тяло.