На 29 юни имен ден празнуват всички, които носят имената: Петър, Петя, Петьо, Петрана, Павел, Павлина, Павлин, Полина,Пенчо, Пенка, Панайот, Пейо, Камен, Кремена и всичките им производни имена.
Светата Православна църква чества едновременно паметта на великите апостоли Петър и Павел. Двамата са с особени заслуги за разпространението на Божието слово.
На този ден в черквата се занася колаче (малка питка) и ранна ябълка, наречена „Петровка“.
След като свърши Светата литургия са позволени блажни ястия. По стара българска традиция на този ден се коли курбан – младо петровско пиле, на трапезата присъства погача, тиквеник и баница с масло и сирене.
На Свети Петър е бил поверен високия пост- да пази портите на рая. Когато душата достигала до портите, той измервал с везна нейната тежест. От едната страна на везната били добрите дела, а от другата лошите постъпки. От това, на къде ще надделее тежестта зависело, дали душата ще отиде в Рая или ада. Той бил безпощаден, дори, към собствената му майка и я изпратил в ада, защото по време на земния й живот е извършвала повече лоши постъпки.
Тъй като, Свети Петър е олицетворение на доброто начало, в православния календар е отбелязан като върховен апостол.
Народните вярвания „казват“, че Свети Петър е добър старец, облечен в бели одежди, в който са ключовете от Рая. Казва се още, че съществува райско дърво със златни ябълки. Около това дърво, досущ като пчелички, кръжали чистите душички на починали дечица. За това, когато майките им раздавали ябълки долу, светецът горе им позволява да си откъснат плод от райското дърво.
На Павловден не се работи и не се пали огън, за да не бъдат опожарени снопите. Свети Павел не позволявал никаква земеделска работа. За всеки дръзнал да наруши неговата забрана, той бил готов да изпрати огън от небето, под формата на пожари, гръмотевици или градушки. Казано по друг начин светецът се свързва със злото стихийно начало.
На този ден, през деня, девойките и жените се люлеели, пеели ритуални песни, играели се големи и кръшни хора, а вечер на празничната трапеза се разполагали само семейните и възрастните.
Много интересен бил обичаят, който девойките спазвали. Те берели дванадесет цветя от дванадесет различни поляни и ги поставяли под възглавницата си. Така вярвали, че ще им се присъни този, за когото ще се омъжат.