Всяка година на тази дата се празнува Ивановден. На 7 Януари имен ден имат всичк носещи имената: Иван, Иванкa, Иванинa, Ивета, Йоан, Йоана, Ваньо, Ваня, Ванина, Калоян, Йовкo, Йовка, Ивайло, Ивайла, Иво, Ивона, Жан, Жанa, Яна, Янко, Яне, Деян.
Етимологията на името е „Божа благодат“, идващо от латински.
На Ивановден Православната Християнска църква почита паметта на Св. Йоан Кръстител, който е последният пророк от Стария завет и кръстител на Божия син. Наричан още “Предтеча”, тъй като вървял преди Христос и подготвял хората за неговото предстоящо раждане.
По традиция Ивановден е празник на кумството и побратимството. Всички вярвали в чудотворната сила, която притежавала водата. За това народните обичаи повеляват кумовете или деверът да „къпят“, пръскайки публично с вода младоженците, които са сключили встъпили в брачен съюз преди година. Обредното къпане включва и размяната на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза.От своя страна младото семейство се ангажира, да посрещне своите гости и да занесе на кума вино, кравай и месо.
Според българските народни традиции, обичаите в този празничен ден са свързани с очистителната сила на осветената вода в навечерието на празника. Периодът на „мръсните дни“ е останал в миналото, за тази година и всеки гледа напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот.
Съществува много интересна легенда за Св. Йоан Кръстител. Тя гласи, че той е бил връстник на Христос, а Архангел Гавраил избрал името му. Йоан се отдал на аскетичен начин на живот, на въздържания и отречения, по бреговете на река Йордан. Бил облечен в дрехи от камилска вълна, за храна основно приемал див мед и корени.
След като достига до 30-годишна възраст, Йоан започнал да проповядва и да извършва кръщенета. Най-значимото от тях е даването на Свето Кръщение на самия Божий син – Исус Христос .
На трапезата за Ивановден трябва да присъстват следните ястия: варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка и свински ребра със зеле.