На 17 юли имен ден празнува Марина. Денят е известен като Маринден. Това е последния ден от „горещниците“. Те продължават три дни – 15, 16 и 17 юли. В тези дни почитаме честта на огнената Слънчева стихия.
Тя била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска. По своята милост Господ Бог ѝ дал възможността и правото да разбере истината и я призовал при Себе си.
Още, когато била младо девойче, Марина за пръв път чула за Христовата вяра и сърцето ѝ се изпълнило с любов към Христос. В този момент тя силно почувствала вътрешно потребност – да получи Светото кръщение.
Малко по-нататък във времето, вече на 16 години Марина срещнала управителя на източните страни. Той идвал в техния град, за да предава на съд християните. В момента, в който я зърнал, той бил поразен от нейната красота и на мига я пожелал за своя жена.
На следващият ден самата тя била доведена на съд. Управителят я подканил да го послуша и да принесе жертва на боговете. Младото момиче, с непоклатима вяра, му отговорило, че няма да се кланя на бездушни идоли, защото тази чест принадлежи на нейният Създател.
Управителят бил толкова разгневен от упоритостта и отговора на Марина, че наредил да бъде бита, измъчвана и да я захвърлят в тъмница. Но тя стоически понесла всичките страдания.
На следващият ден Марина пак била на съд. Присъстващите останали като приковани, когато видели, че момичето е здраво и излъчвало щастие. Някои познали Божията сила, други си мислели, че имало магическа намеса. Управителят отново започнал, да я увещава да забрави вярата и да се кланя на боговете.
Заради това, че пак отказвала мъчения и страданията, на които била отново подложена били още по-зли и страшни. Отваряли рани по тялото й, а след това палели огън в тях. Наредил да бъде удавена в каца с вода. Тогава Марина на висок глас призовала Господа да развърже веригите и в тази вода да бъде извършено желаното Свето кръщение. Още не довършила молитвата си, веригите се разпаднали, а около нея засияла чудна светлина.
Не предала вярата си към своя Създател, Марина мила осъдена на смърт. Преди душата й да напусне земното материално тяло, тя се обърнала към насъбралия се народ, с призив да познаят Истината в сърцата за Бога, а не да се кланят на бездушни статуи.