С музиката в сърцето ми –
60 години с Представителен китаро – мандолинен оркестър
„Пирински звуци” при Читалище „Н. Вапцаров”,
гр. Благоевград
Георги Щерев Стоянов
Уважаеми приятели на музиката, тази книга е кратко обобщение на моят път с Китаро-мандолинен оркестър „Пирински звуци“. 60 години с „Пирински звуци“, 60 години – музика и радост по сцените в гр. Благоевград, страната и чужбина… десетки концерти, изпълнени зали, аплодисменти.
За тези 60 години заедно, Китаро-мандолинен оркестър „Пирински звуци” се срещна и се състезава с над 50 подбрани мандолинни оркестри от цял свят. Оркестърът е „Лауреат” на III-ти, IV-ти, V-ти, VI-ти, VII-ми републикански фестивали за художествената самодейност. Носител е на званието „Представителен”, награден с орден „Св. св. Кирил и Методий” – най-високото държавно отличие в областта на културата, носител е на Първа награда и Златен медал от XI-ти Световен музикален конкурс на струнните оркестри през 1989 г. в гр. Керкраде, Холандия; участник и достоен представител на Р България в международните фестивали в гр. Логроньо – 1984 г. и гр. Ла Коруня /Испания/ – 1999 г., във френските градове Лонгжюмо – 1987 г. и Ремиремонд – 1991 г.; изнесъл е самостоятелни концерти в Гърция – 1992 г., 2004 г., Македония – 1995 г., 1996 г. и Черна гора – 2004 г., има стотици концертни участия в област Благоевград и цяла България.
Китаро-мандолинен оркестър „Пирински звуци“ винаги е бил сплотен колектив, събран от общата любов към музиката, винаги сме били много близки, като семейство. През годините прекарвах повече време с учениците ми в детската музикална школа и китаро-мандолинния оркестър, отколкото със съпругата ми и дъщеря ми, за което им оставам длъжник и съм благодарен за проявеното от тях търпение и съпричастност към моята работа. В известна степен корегирах това, след раждането на внучката ми. За моя голяма радост детето беше музикално надарено и много бързо се научи да свири на мандолина и след това на цигулка. Щастието ми беше огромно от това попълнение на редиците на моите ученици.
Неусетно премина моят път с „Пирински звуци“, 60 години работа, всеотдайност и голяма обич, минаха като една пиеса. През тези години Китаро-мандолинен оркестър „Пирински звуци“ извървя един богат творчески път, съпроводен от непрекъснато усъвършенстване на репертоара и с удостояване на редица национални и международни награди.
Един от най-радостните ми моменти заедно с оркестъра бе свързан с XI-ти Световен музикален конкурс в гр. Керкраде, Холандия през 1989 г., на който обявиха Представителен китаро-мандолинен оркестър “Пирински звуци„ при Образцово народно читалище “Н. Вапцаров„ Благоевград, България за първенец – Първа награда и Златен медал.
Дълбоко вярвам, че на състава предстои блестящо бъдеще. От сърце пожелавам още по-високи изпълнителски постижения и непресъхващи успехи на музикалната сцена у нас и в чужбина!
ПЪРВА СРЕЩА С ОРКЕСТЪРА – 1948 г.
В приземна стаичка на гърба на читалището репетираше мандолинния оркестър. [Оркестърът получава името „Пирински звуци” през 1954 г.]. Оркестрантите бяха около десетина души – хора непознати за мен поради това, че от 11 години бях напуснал Горна Джумая. При представяне на кандидатурата ми за самодеец в мандолинния оркестър, Дончо запозна накратко оркестрантите с живота ми и добави, че съм свирил в естрадния оркестър на Въздушно техническото училище, Карлово и че имам нотна грамотност и отлична техника. При думите „справя се с нотите” и „инструментална техника” очилата на диригента, спуснати на носа му за малко да паднат. Последва непринуден, искрен смях сред оркестрантите и ръкопляскане. Така започна моята биография с оркестъра.
Организационна и музикална дейност на мандолинния оркестър „Пирински звуци” за времето от 1948 до 2008 г.
В мандолинния оркестър през 1948 г. участваха около 12 оркестранти. Диригент беше Сергей Верховски. Верховски познаваше много добре характерните особености на руските народни оркестри, съставени от домри, балалайки и баяни и сходството по звукоизвличане с тези на мандолинните оркестри. С широката си обща и музикална култура Верховски преобразува качествено устройството на мандолинния оркестър, като към първи, втори мандолини и китари допълни оркестъра с мандола, пикола и бас. Пълното комплектоване на мандолинния оркестър по партии го изравни с щрайх оркестъра в симфоничната музика и изразните му възможности се увеличиха извънредно много.
Сергей Верховски не беше само диригент, но и голям педагог. Репетициите започваха с кратък анализ на разучаваната пиеса с няколко думи за живота и творчеството на автора на пиесата. Говореше за Глинка, Чайковски, Бетховен, Моцарт. Предварително хармонизираше по два начина и ни питаше коя хармонизация ни харесва повече. Сергей Верховски разшири и обогати репертоара на оркестъра: „Гавот” – муз. М. Глинка; „Музикален момент” – муз. Фр. Шуберт; „Руски подпури” и „Народни мотиви” – обр. С. Верховски. Музикалното му дело, свързано с развитието и утвърждаването на мандолинния оркестър е голямо.
Списък на самодейци с ръководител Сергей Верховски 1947-1952
I-ва мандолина: Йордан Бъчваров, Любчо Бъчваров, Радко Бъчваров, Георги Елезов, Любен Илчев и Георги Джибрилов
II-ра мандолина: Иван Дерменджиев, Лефтер Костов и Д-р Димитър Димитров
Мандола: Димитър Златарев и Таско Тасев
Китара: Сотир Петров; Наско Пехливанов и Георги Щерев Стоянов
Пиколо-мандолина: Борислав Лефтеров
Бас: Здравко Фезов
В оркестъра ме приеха веднага, любовта към музиката ни обедини, сплоти и станахме близки приятели със самодейците. Постепенно с времето в оркестъра опознавах неговите членове. Някои от тях се открояваха от останалите със свои неповторими характерни черти. Те бяха живителната и обединяваща сила на оркестъра. Не мога да не отделя място в този разказ на приятелите ми, самодейците:
– Иван Дерменджиев /мандолина/ или както всички го наричаха Бай Иван е започнал да свири на мандолина като юноша. Творческите му наклонности още тогава са се проявили като от стара счупена мандолина, вземайки размерите на отделните детайли си е измайсторил нова мандолина. През 1928 г. в Горна Джумая бай Иван си е открил малка работилничка за поправка на музикални инструменти и направа на нови мандолини и китари. Там, в работилничката, се е зародила идеята за основаване на мандолинен оркестър. През 1932 г. в сладкарница „Кокиче” в Горна Джумая идеята се е превърнала в реалност – създава се група от китари и мандолини наречена „Карбонари”, която по-късно прераства в оркестър. Нейни основатели са Асен Тасев, Таско Тасев, Владимир Левков, Минчо Тодоров, Моис Аврамов, Иван Дерменджиев, Борис Харизанов, Георги Джибрилов, Пенчо Пенков, Крум Гоцев и Перикъл Марков.
Като самодеец, бай Иван посвещава над 40 г. за укрепването и развитието на мандолинния оркестър. Той беше и най-колоритната личност в оркестъра. Неговото поведение се отличаваше от това на останалите оркестранти. Задевките и приумиците му винаги се посрещаха с учудване, но всякога създаваха искрен смях. Бай Иван беше творческа личност, човек с широки интереси. Той беше с основно образование, но при него идваха гимназисти, на които решаваше задачите. Беше смел, силен и със здрава психика.
На тържествено събрание в ДТ „Н. Вапцаров” Благоевград, мандолинният оркестър участва с концертна програма. След изпълнението на определените пиеси публиката продължително аплодираше за повече изпълнения на оркестъра. Наложи се да помолим бай Иван Дерменджиев да изпълни една от любимите му пиеси – „Чешка полка”, като акомпанимента с китара беше поверен на мен. Към средата на бързата част на полката бай Иван скъса струна. Стоманената тънка струна се огъваше и удряше пръстите на лявата му ръка. Очаквах да спре изпълнението на полката, но той продължаваше настойчиво да свири. Публиката също забеляза скъсването на струната и започна бурно с възгласи и с продължителни ръкопляскания да поздравява бай Иван.
– Таско Тасев /мандолина/ – При основаването на мандолинния оркестър през 1932 г. Таско Тасев е сред най-младите участници. Нотно грамотен и добър изпълнител. Изиграва важна роля за съществуването на оркестъра, след като по време на Втората световна война, в обстановка на остри политически борби, интернирания и затвори, запаси и др., дейността на мандолинния оркестър е прекъсната. Непосредствено след 9-ти септември 1944 г. Таско Тасев е освободен от затвора и предприема грижата да възстанови мандолинния оркестър. Като част от ръководството на читалището, закупува нови инструменти за оркестъра, назначава за диригент руския емигрант Михаил Симеонов, подпомага оркестъра при решаване на организационни и финансови проблеми. Таско Тасев заема и други обществени длъжности /става и кмет на Благоевград/, които обаче не попречиха на участието му в репетиционния процес и концертните изяви на мандолинния оркестър.
– Георги Джибрилов /мандолина/ – един от основателите на мандолинния оркестър. Той беше не само добър изпълнител, но и с добра нотна грамотност. Заедно с Иван Дерменджиев и Таско Тасев бяха гръбнака на оркестъра. Скоро след тях в новосъздадения мандолинен оркестър се включват по-младите д-р Дойчин Цветанов – мандола, Димитър Димитров – мандолина и китариста Дончо Арнаудов. Непосредствено след 9-ти септември 1944 г. Георги Джибрилов преминава на работа към читалището и заедно с Таско Тасев вземат важни решения за укрепването и развитието на мандолинния оркестър. Георги Джибрилов ръководи успешно две години мандолинния оркестър. Той посвети близо 40 г. от живота си на укрепването и развитието на мандолинния оркестър.
– Д-р Дойчин Цветанов /мандолина/. От малък учи цигулка, а след това и мандолина. Още като младеж постъпва в мандолинния оркестър с много добра нотна грамотност. Следва и завършва медицина – специалност рентгенолог. След 1956 г. постъпва отново в мандолинния оркестър „Пирински звуци”. Поверява му се длъжността концерт-майстор. На това отговорно място д-р Дойчин Цветанов се задържа близо 30 години. Тих, скромен и отзивчив, той респектираше с дисциплината си винаги и навреме. Обичаше колективния живот в мандолинния оркестър. Д-р Дойчин Цветанов беше талантлив разказвач. Негов любим писател беше Елин Пелин. Много от хумористичните му разкази знаеше наизуст. Постъпил в оркестъра в разцвета на своята младост, той му посвети над 35 г. на отговорното място, което заемаше – това на концерт – майстор.
– Здравко Мицов Фезов / Берде / бас /. След приключване на Втората световна война Здравко Фезов постъпва като самодеец – бердист в мандолинния оркестър. През 1954 г. той участва и като солист-певец и в дует с акордеониста Стефан Тръпков и заедно с новосформираната женска вокална група под диригенството на Георги Джибрилов изпълняват с голям успех много концерти. Здравко Фезов вземаше често отношение и по организационните въпроси, свързани с „Пирински звуци”. Това му ползотворно качество го издигна за Председател на ръководството на оркестъра. Той посвети на оркестър „Пирински звуци” като басист над 45 г., а като Председател на ръководството на оркестъра – 30 г. Беше не само стълб, но и душа на оркестъра.
– Йордан Бъчваров /мандолина/. Постъпва в мандолинния оркестър непосредствено след Втората световна война. Йордан Бъчваров беше образец на дисциплина, от който по-младите се учехме. Винаги беше навреме за репетиция, нищо че и двата му крака бяха ампутирани и трудно се придвижваше с патерици. Преди да почнем репетиция той казваше – „кой ще ми даде верно „ЛЯ” за да си настроя мандолината?”. Произнасянето на „ЛЯ” вместо „ЛА” предизвикваше искрен смях сред оркестрантите, при което и самият той се смееше, но нямаше намерение да го променя. Беше адвокат по професия, но музиката бе неговата голяма обич. Не пропускаше репетиция или концертно участие. Те бяха за него истински празници. Любовта си към мандолината беше предал и на своите двама синове – Любчо Бъчваров и Радко Бъчваров, които преди да станат студенти по медицина свиреха като самодейци в мандолинния оркестър. На развитието и укрепването на оркестъра Йордан Бъчваров посвети близо 20 г.
– Лефтер Костов /мандолина/. Лефтер Костов – банков чиновник, постъпва в оркестъра като самодеец непосредствено след Втората световна война. Започнал като малък да свири на цигулка, а след това и на мандолина, Лефтер беше голям любител на музиката. С него често взимахме цигулките и на подходящо място сред природата свирехме дуетите за две цигулки на Мацис, Комаровски и други автори. Той взе участие в мандолинния оркестър близо 30 години от 1946 до 1975 г.
– Д-р Димитър Димитров /мандолина/. Д-р Димитър Димитров като юноша е започнал да се учи да свири на цигулка и на мандолина. През 1939 г. постъпва в мандолинния оркестър. Беше завършил медицина в Загреб, специалност – уши, нос, гърло. Той, бай Иван Дерменджиев и Лефтер Костов бяха наричани „ непоклатимото трио втори мандолини на оркестър „Пирински звуци”. Беше популярен като талантлив разказвач на вицове. Д-р Димитър Димитров посвети над 15 г. на делото на мандолинния оркестър.
Тези хора, с които ни обедини обичта към музиката станаха най-добрите ми приятели.
Освен като китарист в мандолинния оркестър, участвах и като виолист в ансамбъл „Македонска песен” с ръководител Златко Коцев. Редуваха се репетиции и концертни участия с двата самодейни читалищни състава.
През 1952 г., след приемен изпит, бях приет в извънреден клас с предмет „виола” в Музикалното училище в София. Ръководството на Образцово народно читалище „Н. Вапцаров”, Благоевград за активното ми и ползотворно участие в двата читалищни състава – мандолинния оркестър и ансамбъл „Македонска песен”, ми отпусна читалищна стипендия – нещо рядко за възможностите на читалищата, с договаряне след завършване на образованието да бъда три години на разположение за нуждите от местни музикални кадри. При заминаването ми за София, носталгията по приятелите от мандолинния оркестър не беше малка, но аз не прекъсвах връзката си с тях и следях развитието на оркестъра…
През същата година, след пет години като диригент на китаро-мандолинния оркестър от 1947-1952 г. Сергей Верховски замина за родината си – Русия. По същото време няколко млади самодейци от мандолинния оркестър напуснаха, за да продължат във висши учебни заведения в столицата.
След Верховски трябваше да се намери и назначи подходящ диригент, да се укрепи състава и попълни с нови оркестранти. След него за кратко време (1953 -1954 г) се смениха трима диригенти: Георги Нешев-пианист от Кюстендил, Славчо Лазаров-кларинетист от Военната духова музика, Никола Янакиев – от Радомир.
През 1955 г. ръководител на оркестъра стана Георги Джибрилов. Беше завършил едномесечен курс за диригенти на самодейни колективи. Джибрилов положи голяма грижа за укрепването на оркестъра. Сформира дамски хор, наброяващ около 25-30 момичета, като за съпровод често ползваше оркестъра. За разнообразие на концерните програми, двама самодейци от мандолинния оркестър – Здравко Фезов и Стефан Тръпков, участваха като дует с изпълнения на македонски и хумористични песни. След близо две години активна концертна дейност – години на голяма обич и себераздаване за укрепването на мандолинния оркестър, служебни задължения с чести пътувания и отсъствие от града попречиха на Георги Джибрилов да продължи ръководството му.
За преподавателската дейност в Музикалната школа
През 1956 г. бях назначен за преподавател по цигулка в Детската музикална школа /ДМШ/ към Образцово народно читалище „Н. Вапцаров”, Благоевград.
Тя беше основана през 1954 г. Изучаваше се само пиано, цигулка и акордеон. Мандолината и китарата още не бяха застъпени за изучаване, вероятно по липса на традиции, което в последствие се реализира. Педагогическата ми дейност не ми пречеше да продължа да участвам като самодеец-китарист в мандолинния оркестър и като виолист в симфоничния оркестър и оперета на читалището.
След напускането на ръководителя на оркестъра Георги Джибрилов, последваха много и чести смени на диригенти.
От 1958 до 1963 г. диригенти на мандолинния оркестър бяха: Веселин Гарванов-преподавател по цигулка в ДМШ, Никола Янакиев- преподавател по акордеон в ДМШ, Христо Коларов-учител по музика и Стефан Кунчев.
Тези чести промени в ръководенето на оркестъра, непознаването на специфичните особености на мандолинните оркестри, както и липсата на нови попълнения на мястото на напусналите да учат или да работят в други градове, пречеха на неговото развитие. Безспорна заслуга на диригентите на мандолинния оркестър през този период бе, че те съумяха да запазят основния му състав. В състава се запази основата, ядрото, оркестранти с по над 20 г. опит и участие в него: Йордан Бъчваров, Георги Джибрилов, д-р Дойчин Цветанов, Таско Тасев, Лефтер Костов, Иван Дерменджиев, Димитър Димитров, Борислав Янчулев, Георги Щерев и Здравко Фезов. Макар и рядко мандолинният оркестър вземаше участие в концертни програми. Освен участия в града, той провеждаше концерти и на трудови обекти, пред военни поделения и други. Малкият състав от около 12 души, не създаваше трудности при осигуряването на превоза му.
Епизод от концертно участие на мандолинния оркестър „Пирински звуци” пред дърводобивници в село Горна Сушица-Благоевградско, по покана на директора на обекта Георги Мазнев – бивш самодеец в мандолинния оркестър.
За превоза ни беше осигурено малко камионче, оборудвано с подвижни дървени пейки, които за по-добра устойчивост бяха завързани с недебела тел. Топлото време правеше пътуването да е приятно с открит превоз. След панорамния път край р. Струма и Симитли камиончето, зави надясно по посока на с. Полена, откъдето започваше пътя към с. Горна Сушица. Непознатият и трудно поддържан път, с вади и оголени камъни от дъждовете, криеше непредвидени опасности. Камиончето на някои места подскачаше от неравностите по пътя, а заедно с него и ние. Понякога се накланяхме, като си удряхме главите една в друга. Едни охкаха, други се смееха със сълзи. След не дълго спокойствие пак се повтаряше същото блъскане с главите. Със сигнали по кабината помолихме шофьора да спре камиончето. Наскачахме от каросерията. Лицето на шофьора светеше, очите му блестяха, а някои продължаваха да се пипат по главите. Недалеч домакините чакаха. След посрещането насядахме на специални отрязани кръгли пънчета около накладения огън, като на шишчета се печеше месо. След наздравица с изстудена ракия започна импровизирания концерт с много песни, общо хоро и много настроение.
През 1964 г., след напускането на Стефан Кунчев, ръководството на читалището ми предложи да заема мястото на ръководител и диригент на мандолинния оркестър „Пирински звуци”. Приех предложението, съзнавайки голямата отговорност, като си поставих за цел – възход на мандолинния оркестър. За постигането на целта си определих някои основни задачи: обучение на деца и младежи по мандолина и китара в Детската музикална школа към читалището; нов репертоар с художествени качества; висока техника, подчинена на художествени изисквания; прилагане на съвременна методика, баланс на отделните инструментални партии в оркестъра.
Изпълнението на задачите пред мен като диригент и ръководител на мандолинния оркестър, не би било успешно, без преподавателската ми работа по мандолина и китара в Детската музикална школа. Двете дейности започнаха взаимно да се допълват и обуславят. В музикалната школа, паралелно с уроците по цигулка, застъпих обучение на деца и младежи по мандолина и китара. Сходните черти между мандолината и цигулката – големината на грифа, квинтов строй, преходи в позиции, позволиха да се използва част от огромната цигулкова литература – гами, етюдите на Кайзер, Кройцер, Мацас, Шрадек, Щамиц, Конюс, Шевчик, пиеси и други.
Подготовката на учениците трябваше да бъде на такова равнище, че ако желаят да постъпят като самодейци в мандолинния оркестър, да са способни да изпълняват сложни и съдържателни в техническо и художествено отношение пиеси.
По-големите и напреднали ученици, включвах в оркестъра. Още в първите ми години като ръководител на мандолинния оркестър в него постъпиха учениците ми:
– Д-р Любомир Чочев /мандолина/ – първият ми ученик, който едва 13 годишен, постъпи като самодеец в оркестъра. Той се отличаваше със сериозното си отношение към музикалното изкуство и беше сред най-добрите майстори на мандолината.
– Юлия Кацарска /мандола/. На 12 г. с голям ентусиазъм започна да се учи да свири на китара, а по-късно и на мандола. Изкусното майсторско свирене, ведрото отношение, отговорност и дисциплинираност са едни от качествата, с които Юлия беше възпитателен и притегателен център за оркестрантите, създаваше благоприятен климат сред тях за колегиална и творческа атмосфера.
– Д-р Соломон Мошев /мандола/. От малък е ученик по цигулка в Детската музикална школа на читалището, след което започна да свири на мандола. Той проявяваше голям интерес към музиката, беше ръководител на естраден оркестър, беше и певец, и организатор и т.н.
– Христо Султов / мандолина/. Като юноша започна да се учи да свири на китара, след това премина на мандолина. Христо се отличаваше с голяма техника и чувство за ритъм и с това допринесе за повишаване изпълнителските и художествени качества на оркестъра.
– Христо Тодоров /мандола/. На 16 г. постъпи в мандолинния оркестър. Отличен изпълнител на мандола – плътен тон и галещо тремоло. Христо Тодоров понастоящем работи като тонрежисьор към радио Благоевград.
– Владимир Тушев /китара/. Отличен изпълнител, понастоящем – изпълнител на тамбура в Ансамбъл „Пирин” Благоевград.
– Ботьо Янчев /мандолина/ На 8 г. започна да изучава цигулка в класа ми в Детската музикална школа на читалището. По-късно прояви интерес и към мандолината. През 1968 г. постъпи в мандолинния оркестър. Завърши вокалния профил в Българска държавна консерватория и от 1975 г. е самодеец-вокалист в мандолинния оркестър. Ботьо Янчев е един от най-изтъкнатите и популярни солисти на Камерна опера Благоевград. А доказателство за предаването на музикалната култура в Благоевград от поколение на поколение е дъщерята на Ботьо – Гергана Янчева. Като малка Гергана свиреше на китара в оркестъра, беше и солистка – певица.
– Инж. Христо Манчев /мандолина/. Христо Манчев започна от малък да свири на цигулка, като придоби отлични знания в Детската музикална школа на читалището. Бях образувал щрайх квартет, в който Христо участваше. Бързо премина и на мандолина, като се включи в мандолинния оркестър. Той беше не само добър изпълнител на мандолина, но беше и отличен разказвач. Христо Манчев е от онези самодейци, които с участието си в мандолинния оркестър допринесе много за изграждането му.
– Стойчо Стоицов /мандолина/. Ученик по китара и мандолина в Детската музикална школа на читалището, отличен инструменталист. Техника и художественост са негови характерни черти.
– Димитрина Китанова /мандолина/. Една от първите ученички по цигулка в Детската музикална школа на читалището, след което премина на мандолина. Изключително професионални изпълнения на мандолина. В момента Димитринка Китанова преподава мандолина в ДМШ на читалището и подготвя бъдещите кадри на оркестъра.
– Маргарита Поповска /мандолина/. Маргарита като малка изучаваше цигулка в Детската музикална школа на читалището, по-късно и мандолина. Тя е сред най-добрите изпълнителки в мандолинния оркестър. Скромността и отзивчивостта са характерни черти на Маргарита.
– Надя Шеинкова /мандолина/. Със започване на изучаване на мандолина в класа ми Надя прояви изключителен интерес и постоянство. Притежава завидни оркестрова дисциплина и скромност.
– Петър Пармаков /китара/. От юноша започна да се учи на китара. Той е с превъзходни технически умения. Обича да свири Бах.
– Димитрина Щерева /китара/. От ученичка по китара в Детската музикална школа на читалището, постъпи в мандолинния оркестър.
Така постепенно в оркестъра започнаха да постъпват млади школувани оркестранти. Започна изграждането на „Златната кула” на мандолинния оркестър, който през следващите години завоюва завидни постижения на конкурси и фестивали.
По-късно в оркестъра постъпиха още много и талантливи мои ученици.
Паралелно с преподавателската дейност в Детската музикална школа и диригентстката ми дейност с „Пирински звуци”, сформирах и ръководих щрайх квартет /в който участвах с виола/, детски цигулков оркестър и детски мандолинен оркестър. Децата от Детската музикална школа бяха щастливи – имаха сцена и възможност за изява.
Стотици деца и младежи в Благоевград придобиха музикални познания. Някои от тях като цигуларите: Анани Стойнев, Сашка Жечева, Ралица Ралева, Райна Аймалиева с конкурс постъпиха в Музикалното училище в София; Нина Сърбинска – Висшия педагогически институт, Пловдив; Димитрина Китанова, Елена Рупова, Стоян Джоргов, Тони Апостолов и др. – Висшия педагогически институт, Благоевград.
Горд съм, че някои от най-дисциплинираните и талантливи мои ученици, понастоящем са учители по музика в различни училища и музикални школи в Р България и по света. Това са: Димитрина Китанова, Нина Сърбинска, Веселка Лазарова, Райна Аймалиева, Кирил Трайков, Йосиф Калпачки, Радослав Стойнев, Златка Таскова, Кирил Гунчев, а Антон Апостолов е преподавател по китара в Канада. Учениците ми Владимир Тушев и Марио Богоев са оркестранти в ансамбъл „Пирин”, Христо Тодоров е тон-режисьор в радио Благоевград, Николай Янчовичин е програмен директор на БГ Радио, Ботьо Янчев е солист в Камерна опера Благоевград; Гергана Янчева – солист в Софийската народна опера; Орлин Тодоров, Мони Мошев и Димитър Пигов – духов и естраден оркестър Благоевград.
Солистите инструменталисти в „Пирински звуци” бяха талантливи младежи, започнали обучението по мандолина и китара в най-ранна детска възраст в Детската музикална школа на читалището: Ивайло Баздраганов /мандолина/, Васил Янакиев /мандолина/, Антон Апостолов /китара/, Кирил Гаджелов /мандолина/, Антон Вангелов /мандолина/, Стефан Костадинов /мандолина/, Ивайло Гоцев /мандолина/, Петя Дукова /мандолина, свири и на мандола/, Цветан Шалявски /мандолина/, Николай Кърков /мандолина/, Нина Шопова /мандолина/, Николай Янчовичин /китара/, Станислав Ефтилианов /мандолина/, Адриан Лолев /мандолина, още на 8 г., започва първо на цигулка/, Лъчезара Таскова /мандолина/, Евгени Лазаров /мандолина/ и др.
Като солисти-инструменталисти в мандолинния оркестър макар и рядко участваха и Валентин Стоицов /флейта/ и Константин Каракостов – Кочо /акордеон/.
КОНЦЕРТНА ДЕЙНОСТ НА КИТАРО-МАНДОЛИНЕН ОРКЕСТЪР „ПИРИНСКИ ЗВУЦИ” от 1964 г. до 2008 г.
НАЙ-ЗНАЧИМИ И ЗАПОМНЯЩИ СЕ КОНЦЕРТНИ ИЗЯВИ В БЪЛГАРИЯ
Вече поел ръководството на оркестъра заедно с опитните по-възрастни самодейци започнах подготовката и на новопостъпилите младежи за участието в III-ти Републикански фестивал на художествената самодейност. С новите попълнения съставът на оркестъра през 1967 г. нарастна на 25 оркестранти. Разшири се и репертоара му с три нови пиеси: „Пиринска сюита” от Златко Коцев, Менует в ми-бемол мажор от Моцарт и Руската оркестрова пиеса „Гусачок”.
На заключителния етап на III-ти Републикански фестивал на художествената самодейност, който се проведе през 1969 г. в Плевен за изпълнение на пиесите „Пиринска сюита” от Златко Коцев, „Менует” от Моцарт и руската оркестрова пиеса „Гусачок”, мандолинният оркестър „Пирински звуци” беше удостоен със званието „Лауреат” на III-ти Републикански фестивал на художествената самодейност.
След завръщането от Плевен читалищното настоятелство поздрави оркестрантите за успеха им, за труда и музикалните качества и ги награди с петдневна екскурзия с параход Варна-Одеса.
След участието в този фестивал беше взето решение през 1972 г. да се чества Първи юбилей на оркестъра с надслов „25 години читалищен мандолинен оркестър”. В чест на юбилея излезе юбилейна книжка / свитък / „25 години читалищен мандолинен оркестър”.
Мандолинният оркестър проведе интензивна концертна дейност в града и региона. Направи се равносметка на изминатия творчески път, затова в репертоара се включиха и пиеси, изпълнявани още в първите години на юбиляра. През 1972 г. се състоя юбилеен концерт, на който китаро-мандолинен оркестър „Пирински звуци” беше награден с орден „Св. св. Кирил и Методий” – III степен по случай 25 години от основаването му и за големите му успехи в музикалната самодейност. С Указ на ордените, медалите и званията № 1110 на ДС на НРБ бяхме наградени: Иван Димитров Дерменджиев, д-р Дойчин Цветанов Димитров, Георги Щерев Стоянов – Орден „Кирил и Методий” – II степен; Лефтер Стоянов Костов и Здравко Мицов Фезов – Орден „Кирил и Методий” – III степен.
С течение на времето и на концертните си изяви колективът на мандолинния оркестър все повече укрепваше и придобиваше сценична рутина. Репертоарът му все повече се разнообразяваше и усложняваше. Оркестърът ставаше все по-популярен. Все повече деца желаеха да изучават мандолина и китара. След необходимото им обучение повечето от тях искаха да постъпят в оркестъра. С това се решаваше проблема с най-големия бич на самодейността – текучеството.
През 1974 г. мандолинният оркестър наброяваше 30 оркестранти. Репертоарът му се обогати още с три съдържателни пиеси, които оркестърът разучи и се яви на заключителния IV-ти Републикански фестивал на художествената самодейност в Кюстендил. Пиесите бяха: „Родопска сюита” от Александър Райчев; Менует „Часовникът” от 101 симфония на Хайдн и „Шега, песен и хорце” от проф. Марин Големинов.
След приключване на прегледа и обявяване на резултатите от Председателя на журито, мандолинният оркестър „Пирински звуци” беше награден и със специалната награда – грамота на Съюза на българските композитори, в която се казва: „Съюзът на българските композитори награждава диригента Георги Щерев и мандолинния оркестър „Пирински звуци” при ОНЧ „Н. Вапцаров” Благоевград за високо художествено изпълнение на „Шега, песен и хорце” от нар. артист Марин Големинов на заключителния етап от IV-ти Републикански фестивал на художествената самодейност”.
Председател на журито: засл. арт. Д. Петков”.
Високата оценка за художествено изпълнение на оркестъра окрили оркестрантите и повдигна самочувствието им. Те станаха по-уверени в музикалната си подготовка и тази на оркестъра. За успешното представяне на Заключителния етап на IV-ти Републикански фестивал на художествената самодейност през 1974 г. в Кюстендил и за активната му концертна дейност, читалищното настоятелство награди оркестъра с екскурзия с параход Бургас – Цариград.
Кратък пътепис на екскурзията до Цариград през м. септември 1974 г.
Цариград, с естествените си красоти, умерен климат и древна история, привлича хиляди туристи от различни страни. Групата ни, съставена от оркестранти на мандолинния оркестър, наброяваше 26 души, с ръководител Гроздана Владикова – Секретар на читалището. След превоза с рейс от Благоевград до Бургас и проверката на пристанищната митница, всички пасажери заеха местата си в парахода. Беше 22.00 ч., когато сирената на парахода обяви началото на маршрута. Завладя ни приказна природна картина: тиха нощ, ясно звездно небе – не може да се опише, то само трябва да се преживее. Хубава, заслужена екскурзия, много красиви гледки, исторически и културни забележителности – новата азиатска част на Цариград, историческия музей на Турция, черквата „Св. София“ и много забавни преживявания на оркестъра.
През периода 1970-1974 г. значително се активизира и концертната дейност на оркестъра. Отдел Култура в Хасково покани мандолинния оркестър да вземе участие в техните музикални празници. В репертоара включих и две солови песни: „Песен за Благоевград” по текст и музика на Димитър Янев и „Прозорецът свети” по музика на Винченцо Белини. Като солист участваше Кирил Костов – лиричен тенор. Изнесохме два концерта – в града и на Хасковските минерални бани. Песните бяха продължително бисирани. На връщане бе уговорено оркестърът да изнесе и концерт в Асеновград, като и тук песните бяха бисирани.
Следващото концертно турне беше във връзка с честване на годишнина от гибелта на Георги Измирлиев-Македончето, роден в Горна Джумая, проведено в гр. Горна Оряховица. Оркестърът изнесе и самостоятелен концерт в Централния дом на народната армия /ЦДНА/ София на срещата на благоевградчани, живеещи в София.
Успехите на оркестъра бяха явни, но не достатъчни. Предстоеше още много труд. Не на всички оркестранти подготовката беше добра, което пречеше за синхрон в звученето на оркестъра. Трябваше да продължат усилията за още по-голямо обогатяване на репертоара, предимно с български пиеси.
След успешно представяне на окръжния и зоналния преглед на художествената самодейност в рамките на V-ти Републикански фестивал на художествената самодейност оставаше по-малко от година и половина време до заключителния му етап. За него оркестърът трябваше да се яви с напълно нов репертоар и задължително да изпълни най-малко и една българска пиеса. Коя пиеса ? Къде да я намеря ? Кой ще я напише ? Започнах упорито търсене. Живка Клинкова-диригент и композитор при ДА „Филип Кутев” каза: „Не познавам тези състави”, виж Парашкев Хаджиев. Той – „Стар съм вече, виж по-младите композитори – Бенцион или Кауфман”. Николай Кауфман замина някъде за неизвестно време. Тогава си спомних думите на руснака Сергей Верховски: „Който пише за състав, който не му е познат, по-добре да не пише, защото нищо няма да се получи”…
Така започна дългогодишното и искрено приятелство с проф. Марин Големинов… Срещата ми с него пред Вегетарианския стол на ул. „Граф Игнатиев” в София беше приятна изненада. При разговора и въпроса му „Какво ново по Благоевград, как е мандолинният оркестър?” отговорих, че липсват творби от български композитори, подходящи за мандолинен оркестър. „Ще напиша нещо, на благоевградчанин не мога да откажа. Нали знаеш, пъпът ми е вързан в тоя град.” Смях !
Марин Големинов е родом от Македонския край – гр. Кюстендил. Родителите на Марин Големинов от Кюстендил се преместват да живеят в Горна Джумая. Бащата Петър Големинов е Председател на читалище „Съгласие” в Горна Джумая от 1936 до 1947 г., свири на виолончело, основава струнен квартет и сам го дирижира. Марин Големинов е свирил като виолист в сформирания от баща му квартет.
Музиката на Марин Големинов е широкообхватна: симфонична, оперна, за солиращи инструменти със съпровод. Едни от най-популярните са така наречените миниатюри. Често изпълнявани от мандолинни оркестри са миниатюрите „Жетва” и „Танц”. В едно от тържествата организирани от читалището и посветено на голямото музикално дело на проф. Марин Големинов, мандолинният оркестър изпълни миниатюрата „Танц.
И така свързан силно емоционално с града ни, проф. Марин Големинов прие моята молба. Композираната творба за нуждите на мандолинния оркестър „Пирински звуци” носеше следното заглавие: „Пирински звуци” – Сюита на четири народни теми от Пиринския край. Авторът беше взел от сборника на Държавния ансамбъл „Пирин” под ред. на проф. Кирил Стефанов – Главен художествен ръководител на ансамбъла – четирите теми, които носеха следните заглавия „Ой, ситна ми роса роси”, „Ей, мори Ружке”, „Леле Яно” и „Пиринска песен”. Сюитата „Пирински звуци” не слезе от репертоара на оркестъра близо 20 г.
На V-ти републикански фестивал на художествената самодейност мандолинният оркестър „Пирински звуци” се представи със следния репертоар: “Пирински звуци” – Сюита на четири народни теми от проф. Марин Големинов; “Зора над родината” от Асен Карастоянов; Гавот от Ле Кок – солист Малинка Рафейлян; Сонатина „Мандолина” от Л. В. Бетховен; „Хайдушка песен” – муз. Добри Христов, солист Ботьо Янчев; Концерт № 4, Опус 10 – муз. Антонио Вивалди.
След конкурсната програма на заключителния етап на този фестивал, проведен през 1979 г. журито с председател Иван Вулпе присъди на мандолинния оркестър най-високото отличие – Златен медал. Един месец по-късно в Кърджали оркестърът беше отличен със званието „Представителен оркестър”.
През 1982 г. предстоеше друго важно събитие – честване 50 г. от основаването на оркестъра – половин век народополезна дейност. За юбилея трябваше да се постави концертна програма с продължителност най-малко час и половина. В навечерието на юбилея оркестърът наброяваше 35 оркестранти. В чест на юбилея излезе втора юбилейна книжка за оркестъра. Авторът Димитър Серафимов беше един от най-големите му почитатели. Поет и общественик, той отдели много време и сили да разговаря с основатели на мандолинния оркестър, да събере снимков материал още от самото му начало, запозна се подробно с вътрешната му организация. Юбилейната книжка на Димитър Серафимов „50 години Представителен китаро-мандолинен оркестър „Пирински звуци” при ОНЧ „Н. Вапцаров”, Благоевград, ни запознава подробно с организационната дейност на мандолинния оркестър за годините 1932-1982 г.. В навечерието на юбилея беше заснет филм и излъчен по Българска телевизия. Изпълнената концертна зала на ОНЧ „Н. Вапцаров” от почитатели, зрители и гости отдаде заслужено внимание към 50 годишното музикално дело на „Пирински звуци”.
През 1984 г. в Ямбол се проведе заключителния етап на оркестровата художествена самодейност в рамките на VI-ти Републикански фестивал на художествената самодейност. Журито отново присъди златен медал на „Пирински звуци” като оркестъра си запази званието „Представителен”.
През 1989 г. в рамките на VII-ми Републикански фестивал на художествената самодейност, журито отново присъди златен медал на „Пирински звуци”.
Републиканските фестивали на художествената самодейност, започнали през 1957 г. и провеждани през пет години след седмия заключителен етап бяха преустановени.
В някои страни от Европа, като Испания, Франция, Холандия, Италия и други, традиционно се провеждат фестивали и конкурси на мандолинни оркестри.
„Пирински звуци“ взе участие в тържественото честване по случай 70 годишния юбилей на диригента на мандолинния оркестър на Профсъюзния дом на културата „Г. Димитров” София – Асен Димитров. След концерта поднесохме цветя на Маестрото, а той трогнат от вниманието, сподели, че има възможност да изпрати „Пирински звуци” да участва на международния фестивал, който ще се проведе в гр. Логроньо, Испания. (Логроньо е град в Северна Испания, разположен на р. Ебро. Административен център на Автономната област Ла Риоха). След получаването на официалната покана от организационния комитет на фестивала оркестърът започна подготовката за участие в него.
Така започнаха Европейските турнета на мандолинния оркестър „Пирински звуци”.
Международен фестивал на мандолинни оркестри в гр. Логроньо, Испания, август 1984 г.
Фестивалът на мандолинните оркестри в град Логроньо, Испания е един от най-популярните в Европа. Той е ежегоден и се провежда в края на м. август и началото на м. септември. Продължава една седмица. Почетен член на фестивала е Принцът на Испания, който е и главен спонсор. Задачата на фестивала е да популяризира мандолинното изкуство и култура, както и естетическото и музикално възпитание на жителите на града.
Годината беше 1984. На фестивала в Логроньо щяха да участват мандолинни оркестри от Италия, Германия, Испания, Холандия, Белгия. Добре осъзнавахме отговорността на подобно участие. Това ни караше да тръпнем, много сериозно да погледнем на подготовката си и внимателно да подберем пиесите. Те трябваше да бъдат съдържателни, с художествени качества, предимно от български автори, които със своята мелодичност и разнообразие да предизвикат интерес у чуждия слушател.
На 18 август 1984 г. мандолинният оркестър „Пирински звуци”, в състав от 33 души с ръководител – кмета на Благоевград Георги Кехайов и преводач Никола Чорбаджийски, с рейс и двама шофьори, тръгна за Логроньо-Испания по маршрут с разглеждане на Будапеща, Цюрих, Париж, Тур, Бордо, Сан Себастиан, плуване в Атлантика. Още при пристигането в Логроньо, организаторите ни посрещнаха и настаниха в общежития.
Програма на фестивала:
Понеделник, 27 Август 1984 г. – генерална репетиция, а вечерта – забава с мандолинния оркестър от Италия.
Сряда, 29 август – Концерт! Първа част – мандолинен оркестър от Холандия, втора – България.
Бяхме подготвили богата концертна програма: „Ръченица” и „Хайдушка песен” – муз. Добри Христов; „Как ме създаде мама” – италианска песен, солист Ботьо Янчев; „Сонатина мандолина” – муз. Л. В. Бетховен; „Рондо” – муз. В. А. Моцарт; „Привечер” и „Настася” – руска оркестрова пиеса – муз. Хватов; „Пролет в гр. Тренто” – муз. Джакомо Сартори; „Танц” – муз. Марин Големинов;”По бреговете на р. Таж” – муз. Марио Мачиочи.
Всяко ново изпълнение на „Пирински звуци” печелеше сърцата на испанската публика и гостите, изпълнили голямата концертна зала в Логроньо. Когато бяха изпълнени и двете пиеси „Танц” на Марин Големинов и „По бреговете на р. Таж” на Марио Мачиочи публиката изправена на крака продължително поздравяваше изкуството на българския състав. Въпреки регламента при бисиране да не се изпълнява пиеса, оркестърът зачете настояването на публиката и изпълни още една.
Непосредствено след концерта на слизане от сцената си спомням думите на Таско Тасев – един от основателите на мандолинния оркестър: „Какви бяха тия силни и продължителни ръкопляскания, та ушите ми продължават да бръмчат, явно е, че спечелихме сърцата на испанците”.
Мнения и оценки на специалисти след концерта:
Франсоа Канава – импресарио от Франция, дошъл в Логроньо да се запознае с музикалните качества на участниците и да подбере състави за фестивала в Лонгжюмо, Франция: „Изслушах цялата ви програма с голям интерес. Отлични пиеси и още по-важно, прекрасно изпълнение. Очаквайте официална покана за нашия фестивал, който ще се проведе след три години в Лонгжюмо”.
Волфганг Баст- диригент на мандолинния оркестър от гр. Баден Баден: „Оставам с много добри впечатления от току що завършилия концерт на българския състав. Младите изпълнители притежават отлична техника. Това пролича в Рондото от Моцарт. Направо казано пиесата „Танц” от Марин Големинов най-много ми хареса. Много ще ви благодаря, ако ми я изпратите!”.
Г-н Рорет – Президент на Организационния комитет на фестивала: „Браво българи ! Браво !”.
След концерта стана и награждаването на „Пирински звуци” с оригинален, ръчно изработен приз.
Приятна изненада беше, че Президентът на Организационния комитет лично покани състава на „Пирински звуци” да посети гр. Малага и най-големия завод за производство на „Малага” (гр. Малага се намира в Южна Испания, автономна област Андалусия. Известен е с производството на „Малага” – испанско ликьорно вино. Роден град на Пабло Пикасо и Антонио Бандерас). След кратко запознаване с историята на оркестъра ръководството на завода ни представи производството на „Малага”.
След фестивала в Логроньо оркестрантите се запознаха с централната част на градовете Мадрид и Валенсия, имахме и няколко часов престой в Барселона. Денонощното пътуване до Марсилия наложи продължителна почивка. Марсилия е най-голямото и оживено френско пристанище на Средиземно море, французите го наричат „Портата на Франция към света“. Върволица от чернокожи, бели и други раси е доказателство, че Франция е била една от най-големите колониални държави. Кипарисите и палмите в Марсилия придаваха известна екзотика на града. При тръгването, от двете страни на пътя, който ни водеше и към останалите градове на прочутата френска Ривиера, беше грижливо засаден с палми на еднакво разстояние и височина. Стъблата им ставаха по-тънки към върха и завършваха със зелени корони, което им придаваше известна елегантност. Люшкани от вятъра зелените им корони, ту се навеждаха, ту се изправяха. Ритмичните движения на короните на палмите някои го приеха като добри пожелания за приятно пътуване. Продължихме към Ница – вторият по големина град на френската Ривиера. Град със стара култура и исторически забележителности. Николо Паганини често е посещавал града и изнасял своите солови концерти.
От Ница – в Монте Карло. Монте Карло – град – държава, със самостоятелно управление, е най-посещаваният град от френската Ривиера. През цялата година многобройни културни и спортни прояви – фестивали, конкурси, концерти и други осмислят и разнообразяват времето на многобройните посетители. При завръщането ни в Родината най-прекия път беше да минем през Северна Италия. След прословутите 90 тунела под Алпите започваше Ломбардия – най-богатата и плодородна част на Италия с най-големия си град Милано. Краткото пребиваване на мандолинния оркестър в него позволи на оркестрантите да се запознаят с операта „Ла Скала”, пред която бяха направени много снимки.
В „Ла Скала” са пели нашите сънародници Райна Кабаиванска, Гена Димитрова, Тодор Мазаров, Борис Христов и други, които прославиха родното певческо изкуство и българската певческа школа.
От Милано към Венеция. Италианецът казва „Който е дошъл като турист или като гост в Италия и не посети Венеция, все едно екскурзията е на половина”. Поток от хора, глъч на различни чуждестранни езици. Малки и по-големи лодки, наречени гондоли, боядисани в пъстри цветове и допълнителни украшения придават на града празничност и тържественост. Водни канали, пътища и пешеходни пътеки се пресичат из цялата старинна част на Венеция. Един от най-посещаваните исторически обекти е големият площад с катедралата „Сан Марко”. От пл. „Сан Марко” се открива широка панорама към Адриатическо море. Девическото училище във Венеция сега е паметник на културата, в което великият италиански композитор Антонио Вивалди е преподавал пеене и музика и е композирал едни от най-хубавите си музикални творби. Преди отпътуването всеки от нас държеше вече подаръците, които ще занесе с радост и уважение на близки и познати.
Гр. Триест – модерен град и едно от най-големите пристанища на Адриатика. Кратка почивка и последни снимки. Последни няколко стотина километра, транзитно през Любляна, Загреб, Белград, София до Благоевград. Отново в Родината, отново в родния Благоевград. Първо участие в международен фестивал, първи успех!
Международният фестивал на мандолинните оркестри в Логроньо, Испания 1984 г. отвори широко вратите за участие и в следващи подобни фестивали и конкурси.
Две години бяха изминали от проведения в Логроньо, Испания, фестивал. Читалище „Н. Вапцаров”, респективно оркестър „Пирински звуци” получи нова официална покана за участие в Трети международен фестивал, който щеше да се проведе през м. май 1987 г. в Лонгжюмо, Франция. Веднага се заловихме с подготовка.
По това време основата на работата с оркестъра продължаваше да е стремежа към висока техника, подчинена на художествените задачи. Възпитаниците на Детската музикална школа и на сформирания през 1976 г. Детски мандолинен оркестър (Ивайло Баздраганов /мандолина/; Васил Янакиев /мандолина/; Кирил Гунчев /китара/; Тони Апостолов /китара/ и др.), вече на по 18 – 20 г., станаха солисти в оркестъра.
В репертоара започнаха да навлизат все повече теми от българския фолклор – богати на мелодия и ритми. С повишаване на изпълнителското ниво на оркестъра като цяло се разшири хоризонта върху огромната музикална литература сътворена от векове. Новите пиеси, включени в репертоара бяха: „Концерт в сол мажор за две мандолини и струнен оркестър” и „Концерт IV опус X в ми-минор” от А. Вивалди; „Рондо в турски стил” от В.А. Моцарт; „Сонатина-мандолина” от Л.В. Бетховен; „Хоро-Стакато” от Р. Динику. Те издигаха престижа и авторитета на оркестъра.
III-ти международен фестивал, Лонгжюмо, Франция м. май 1987 г.
Гр. Лонгжюмо /Франция/ се намира на 30 км от Париж. Във фестивала щяха да вземат участие шест мандолинни оркестри от Белгия, Холандия, Франция, Италия, Испания и България. Фестивалът се проведе в продължение на три дни в театър „Адолф Адам”. Адолф Адам е известен френски композитор. След щателна подготовка за фестивала и необходимата организационна работа по отпътуването ни на 17.05.1987 г. с водач Кирил Пецев – Зам. кмет по културата в община Благоевград, организатор Евтим Евтимов, двама шофьори и оркестър от 30 души, отпътувахме за фестивала с маршрут: Благоевград, Сегед, Будапеща, Бьоф, Виена, Цюрих, Париж, Лонгжюмо.
На път за фестивала рейса се отби в Париж и паркира близо до Айфеловата кула. Разпръснати на групички, за да не се загубим в над 12 милионния Париж, ние двамата с оркестранта Христо Манчев, след като посетихме някои исторически паметници на Париж, се бяхме спряли да починем пред световно известното, ултрамодерно кабаре „Мулен Руж”. Христо, погледнал часовника си, изненадан каза, че само половин час време ни остава до тръгването на рейса. Установихме, че много сме се отдалечили и сме загубили посоката към Айфеловата кула. Попитахме първия срещнат французин как може да се стигне до Айфеловата кула. Той ни погледна, че сме малко смутени, усмихна се и като повдигна рамене си тръгна. Обърнах се към Христо с думите: „Христо, този французин нищо не знае за Айфеловата кула”. Христо допълни, че и той е на същото мнение, като настъпи продължителен смях. Следващата запитана французойка повдигна рамене в знак, че не може да ни разбере и си продължи по пътя. Спряхме на улицата добре облечен младеж. Христо помоли младежа за малко внимание и при произнасяне Айфел – Манчев започна да кашля и изпусна думичката „кула” а продължи, че рейса е паркиран в близост до кулата. Кула на френски обаче не е кула, а „тур” – „Tour Eiffel”. За французина не беше трудно да разбере нашата молба като произнесе на френски „Айфел тур”. Да ! С Манчев се спогледахме и повторихме на френски: „oui, oui, oui monsieur! Tour Eiffel!” В България „Айфеловата кула” – във Франция „Tour Eiffel”. Така със смях успяхме да намерим рейса, паркиран до Айфеловата кула.
Пристигане в Лонгжюмо.
Разлепените афиши из града запознаваха интересуващите се с концертната програма през трите фестивални дни.
Тя беше в следния ред :
22.05.1987 г. петък Белгия-Холандия – Гранд концерт
23.05.1987 г. събота Италия-Франция – Гранд концерт
24.05.1987 г. неделя Испания-България – Гала концерт и закриване на фестивала.
При така подредената фестивална програма от страна на домакините личеше, че сюблимният, кулминационен момент от тридневния фестивал е поверен на „Пирински звуци”. Фестивалната програма не беше изненада за нас, тя ни напомни думите на френския специалист и организатор Франсоа Канава, оркестърът да участва в тържественото му закриване в присъствието на официалните гости, тъй като качествата му бяха известни още от фестивала в Логроньо. Ще оправдае ли оркестър „Пирински звуци” доверието и въжделенията на домакините за успех на фестивала?.
24.05.1987 г. Гала концерт:
1. Испания
2. България.
Голямата концертна зала на театър „Адолф Адам” беше изпълнена с публика. Испанският мандолинен оркестър изпълни концертната си програма и доказа, че е един от добрите оркестри, участващи във фестивала.
Концертна програма на китаро-мандолинен оркестър „Пирински звуци”:
1. „Пирински звуци” – сюита на четири народни теми от Пиринския край /четирите теми, които носеха следните заглавия „Ой, ситна ми роса роси”, „Ей, мори Ружке”, „Леле Яно” и „Пиринска песен”/ – муз. проф. Марин Големинов. Успешно начало!
2. „Хайдушка песен” – муз. Добри Христов, солист Ботьо Янчев
3. „Как ме създаде мама”, муз. Габардели, солист Ботьо Янчев.
Сценичният опит на Ботьо Янчев и артистичният му дар привлече вниманието на публиката. Когато артистът с повишен патос изпълни широката и мъжествена мелодия на „Хайдушка песен”, още не стихнали ръкоплясканията от песента започна изпълнението на италианската популярна песен „Как ме създаде мама”. Още на втори стих на песента колегите от италианския мандолинен оркестър, които бяха насядали на първия ред започнаха да ръкопляскат в такт. Те увлякоха и останалата част от публиката. С отделни възгласи „Брависимо!” „Брависимо!”, сцена и публика се сляха в едно. Патриотичното чувство на италианците не издържа на темпераментно изпятата на италиански език песен. Следващите пиеси подредени по сложност и музикално съдържание трябваше да изградят желаната кулминация на фестивала.
4. „Кубински танц” в изпълнение на 4 китари.
5. „Излязох на рекичката” за соло мандолина и оркестър, обр. Г. Михайличенко.
6. „По бреговете на р. Таж” върху испански мотиви, муз. Марио Мачиочи.
7. „Стара френска хумористична песен”, обработка оркестрация М. Долухина.
8. „Концерт в сол мажор за две мандолини и струнен оркестър” от Антонио Вивалди.
9. „Танц”, муз. Марин Големинов.
Увереното изпълнение на пиесите, тяхното вярно интерпретиране, повишаваше авторитета на оркестъра. При изпълнение на последната пиеса публиката спонтанно се изправи на крака и с продължително ръкопляскане поздравяваше всички солисти и оркестранти.
При награждаването на мандолинните оркестри взели участие във фестивала, „Пирински звуци” беше награден пръв от всички участници от кмета на Лонгжюмо, г-н Артие. На прощалния обяд г-н Артие сподели: „Когато вашият оркестър изпълни „Стара френска хумористична песен” очите ми се напълниха със сълзи. Припомнихте ми детските години, в къщи често пеехме старата френска песничка”.
След сърдечна раздяла с домакините и пожелания за здраве и нови срещи, маршрута ни на връщане минаваше през Швейцария. Кратък престой в Женева и Женевското езеро като се любувахме на белите лебеди, които плаваха върху кристалните му води. Вечерта отпътувахме за Лозана, което попречи да се поклоним пред гроба на великия Чарли Чаплин. Преумората от репетиции, Гала концерта, срещите, наложи отбивка от магистралата, за да преспим малко на чист въздух. Кой с палатка, кой с надуваем чувал налягахме върху каменистата почва. По едно време едри дъждовни капки започнаха да тупат по палатките и надуваемите дюшеци. Със смях, бързо прибрахме завивките и палатките и се скрихме в автобуса.
След италианските Алпи започва Ломбардия. Кратка почивка край красивото езеро наречено „Комо ди Мажоре” – Голямото езеро. Ръмеше ситен дъжд. Около езерото бяха засадени големи палми, напомняйки за топлия и влажен климат идващ от северните части на Африка. Посещение на Милано и снимка пред „Ла Скала” – Венеция „Сан Марко”, подаръци. Сбогом за втори път Венеция!
По брега на Адриатическо море към Албания и Македония. Пътят покрай брега на Адриатическо море – отляво – Далматинските възвишения и Черна гора, се оказа труден с честите завои и изкачвания, уморителни за всеки шофьор. Пленяваха ни гледките към необятния простор на водите на Адриатика. Последна почивка и разходка по брега на Адриатика. Някои предпочетоха да полежат на платнищата, за да си отпочинат по-добре. Бях полегнал на зелена тревичка, зад един храст. От полъха на прохлада и чист въздух идващ откъм брега на морето и натежалите за сън клепачи скоро съм се унесъл в дълбок сън и засънувал как Марето – съпругата ми, е източила вита баница с масло, сирене и яйца, а до нея купа с топло прясно мляко. Тъкмо посегнах да си хапна от витата баница, едно клонче от шубрака започна да ме пляска по носа. Нямаше какво да сторя друго, хванах немирното клонче и го сплетох с другите. Наново си легнах и тъкмо да заспя някой извика: „Ставай! Тръгваме!” Казах си стана каквато стана – нито вита баница, нито сън, прибираме се … Благоевград! Благоевград! Вижте Благоевград! Привет Родино, привет роден град.
С пристигането ни заваляха благодарствени думи за успеха на „Пирински звуци” на фестивала в Лонгжюмо, Франция. Второ участие в международен фестивал, втори успех!
След завръщането от Франция и продължителната лятна ваканция отново започнаха традиционните репетиции в дните вторник и четвъртък в новата репетиционна зала на читалището. Заслужават да бъдат отбелязани двете концертни участия по повод тържественото честване на Деня на будителите, проведено в концертната зала на читалището и самостоятелният концерт във връзка с 80 г. от основаването на читалище „Бр. Миладинови”, гр. Петрич.
XI Световен музикален конкурс
гр. Керкраде, Холандия – 1989 г.
Кратки сведения.
Световният конкурс за музика е основан през 1950 г. и се провежда всяка четвърта година в миньорското холандско градче Керкраде. Конкурсът е с продължителност цели 21 дни. С авторитета и популярността си привлича оркестри не само от Европа, а и от далечни страни като Канада, Япония, Австралия и други.
В него участват оркестри от различни жанрове: симфонични, хорови, камерни, джазови, мандолинни. За участие кандидатите изпращат предварително партитури и записи на изпълнявани творби, с което запознават конкурсната комисия, която пресява и разпределя участниците в две групи според качествата им. След изпращане на касетъчни записи и партитури на изпълнявани пиеси от оркестъра до контролната конкурсна комисия, получихме съответното решение, че „Пирински звуци” е одобрен и определен да участва в първа група, където изпълняваните творби са по-сложни и изискванията по-високи от тези на втора група. Мандолинните оркестри от първа група трябваше да изпълнят две творби – първата по избор на участника и втората – задължителната – посочена от конкурсната комисия. Задължителната творба е четиричастна „А” тонална пиеса – без тонален център, с продължителност 15 минути от Стефан Майер. С изобилие от музикални изразни средства трябваше да се интерпретират четирите човешки типа: „сангвиник” – с уравновесен характер, „меланхолик” – с тъга, „флегматик” – с бавните движения, муден и „холерик”- буен, гневен, избухващ. Модерната музика на Стефан Майер, с многообразието от музикални изразни средства, поставяше на изпитание качествата на диригента и тези на оркестрантите.
Подготовката и участието на Представителен китаро-мандолинен оркестър „Пирински звуци” на XI-ти Световен музикален конкурс, гр. Керкраде, 1989 г., Холандия.
Оставаха само три месеца до конкурса. За добрата подготовка на оркестъра, същият беше командирован за осем дни в гр. Мелник. Целодневните занимания разчетени по предварителна програма – сутрин индивидуални занимания, след обяд – групови и обща репетиция. Първата обща репетиция беше катастрофална. Честите смени на непознати размери 8/16, 6/16, сложни нотни деления, объркваха оркестрантите, но с всеки изминат ден те се уверяваха, че произведението на Стефан Майер позволява да бъдат изразени много тънко четирите човешки състояния.
Преди отпътуването за Холандия, гости на мандолинния оркестър бяха диригентите: Невена Томанова – диригент на оркестъра при Камерна опера Благоевград, проф. Кирил Стефанов – главен художествен ръководител на ДАНПТ „Пирин” и Христо Коларов – дългогодишен учител по музика. С топли думи поздравиха оркестъра за добрата подготовка и му пожелаха успех на XI-тия Световен музикален конкурс.
В началото на м. юни 1989 г., Представителен китаро-мандолинен оркестър„Пирински звуци” в състав от 30 оркестранти и с водач Емил Костадинов, тръгна с автобус от Благоевград с маршрут: Будапеща, Мюнхен, Керкраде, Холандия. При пристигането рано сутринта в околностите на гр. Керкраде слязохме от рейса да се разтъпчем по росната трева. При нас дойдоха мъж и жена, които се представиха за лекари от близката болница. Разказахме им, че идваме да участваме в XI–ти Световен музикален конкурс, в Керкреде. Много ни се зарадваха и ни поканиха всички да отидем в столовата на болницата на топъл чай, кафе и закуска. При раздялата им обещахме да посвирим на техните болни след участието ни в конкурса и сърдечно благодарихме за голямото внимание към нас.
Откриването на конкурса на красивия, с олимпийски размери стадион, беше много тържествено. Духови състави маршируваха и свиреха, гимнастически групи демонстрираха майсторството си, хорове пееха, деца с разноцветни знаменца оформяха разнообразни фигури. Тържеството премина по украсените със знамена улици на миньорското градче. Витрините на магазините бяха „закичени“ с различни музикални инструменти. Световният конкурс за музика е невероятно дълъг, започвайки на 1 юни и завършва на 21 юни. 21 дни по улиците на Керкраде дефилират духови оркестри в чест на трудовите хора, с една от най-тежките професии.
Очакваше ни благородно съревнование с оркестри от Испания, Франция, Холандия, Германия, Италия и други.
В рамките на три дни оркестърът беше настанен в студентско общежитие, намиращо се на пет километра от града. Първият ден беше определен за пристигане, настаняване и почивка. Вторият ден – за репетиция, а третият – за участие.
Международно жури (съдии) за мандолинните оркестри бяха трима професори от различни страни, с цел да се избегне пристрастие. При оценяването съдиите използваха т.нар. десетобална точкова система, по шест музикални показатели: динамика, темпо, интонация, ритмичност, интерпретация и изпълнителски качества на участващите оркестри.
Голямата концертна зала, на два етажа с просторни балкони, беше изпълнена с публика, дошла да се запознае с изкуството на мандолинните оркестри от Франция, Испания, Италия, Холандия, България и др.
След като водещият на конкурсната програма представи „Пирински звуци” и запозна холандската публика с града и страната ни, започна конкурсната програма:
1. Вариации на тема руската народна песен „Излязох на рекичката”, обработка и оркестрация Георги Михайличенко. Солист Васил Янакиев – мандолина.
2. Задължителната пиеса „Четирите темперамeнта“, муз. Стефан Майер.
След нашето изпълнение следваше това на холандския мандолинен оркестър, обявяване на резултатите и закриване на конкурса за мандолинни оркестри. Бях слязъл от сцената и седнал до водача на групата и преводачката да чуя изпълнението на холандския оркестър. Две млади семейства седяха пред нас. Подадоха ръце да ме поздравят и се обърнаха към преводачката да предаде прекрасните впечатления от току-що изпълнените творби – лекота и увереност в изпълнението и пресъздаването на четирите човешки характера. Това беше първият отзив за участието ни в конкурса. Холандците бяха изкарали на сцената голям мандолинен оркестър около 45 души. След поклона на диригента и обръщането към оркестъра, диригентът се залюля и едва се подпря на поставката за партитурите. Разтичаха се и оркестрантите и хора от публиката, за да окажат първа помощ. След 10-15 мин. беше обявено, че холандският оркестър прекратява участието си в конкурса.
Водещите на конкурса обявиха всички диригенти да се качат на сцената. Награждаването ставаше съобразно набраните точки. Пръв се награждава състава, набрал най-малко точки. Наградите връчваше кмета на Керкраде.
Обявиха Представителен китаро-мандолинен оркестър при ОНЧ „Н. Вапцаров”, Благоевград, България с 291 точки…, Първа награда и Златен медал.
Оркестърът получава най-висока оценка от всички оркестри за интерпретация на задължителната А – тонална пиеса.
Когато кметът с поклон ми връчи златния медал, а девойка, облечена в национална холандска носия ми поднесе голямата кошница с пъстри и свежи цветя, публиката и журито изправени на крака продължително и сърдечно приветстваха успеха на „Пирински звуци”.
В дневника на XI -ти Световен музикален конкурс, Керкраде, Холандия, 1989 г., завинаги ще остане със златни букви и името на Представителен китаро-мандолинен оркестър „Пирински звуци” при Образцово народно читалище „Н. Вапцаров”, Благоевград, България.
Непосредствено след конкурса при нас дойде кмета и диригента на мандолинния оркестър на Ремиремонт, Франция – Жилберт Зог, който ни поздрави за успеха като изяви желание да ни покани да участваме в организирания от тях фестивал през 1991 г.
След награждаването, станахме част от импровизиран концерт на площада на Керкраде. Засвирихме и подхванахме хоро. То ставаше все по-голямо от включващите се в него холандци. Много настроение, много смях. По програма бе посетен Амстердам, а при завръщането – изпълнихме обещания концерт пред болните от градската болница, при сърдечна обстановка, топлота и пожелания за скорошно оздравяване.
Преди отпътуването ни предадоха и документацията от журирането, в която бяха нанесени точките от всеки музикален показател. Каква изненада, каква радост от високите оценки за вярна интерпретация и на тримата съдии.
Завръщането започна през Белгия с кратък престой в Брюксел, със запознаване центъра на града. Люксембург – град държава. Продължителен преход до Балатонското езеро. Кратка почивка и отново на родна земя, отново сред близки и приятели.
Участието на оркестъра в този конкурс беше отразено подробно от местния ежедневник „Пиринско дело”. Самодейци от „Пирински звуци” бяха поканени в студиото на Радио Благоевград да разкажат на слушателите впечатленията си от XI-ти Световен музикален конкурс. На организираното тържество в чест на оркестъра, кметът на Благоевград – Георги Кехайов сърдечно поздрави самодейците, като носители на високото отличие.
Успехът на Представителен мандолинен оркестър „Пирински звуци” на най-високия форум на музикална изява – световен музикален конкурс, е принос в развитието на мандолинното изпълнителско майсторство и издигането на авторитета на българската инструментална школа.
гр. Ремиремонт – Франция, 1991 г.
До нашето читалище беше изпратена официална покана, както и се очакваше от кмета на Ремиремонт /Франция/ – Жилберт Зог. През 1992 г. Представителен мандолинен оркестър „Пирински звуци” при Образцово народно читалище „Н. Вапцаров” навършваше 60 г. от основаването си. Беше изминала една година от участието в Холандия. С участието му в културния живот на страната, паралелно вървеше и подготовката за Франция.
В края на м. май 1991 г., „Пирински звуци” в състав от 30 оркестранти, с водач Маргарита Петрова, потегли по определен маршрут: Благоевград, Будапеща, Виена, Мюнхен, Ремиремонт.
Кратки сведения за града и фестивала.
Ремиремонт е френско курортно градче, разположено в полите на планинската верига „Вогези”. На фестивала в Ремиремонт щяха да участват девет мандолинни оркестри от различни страни на Европа: Испания, Холандия, Белгия, Италия, България и др. Фестивалът протича в рамките на три дни, като третия е определен за Гала концерт, с който става и официалното му закриване. Завоюваният на Световния конкурс в Холандия авторитет постави „Пирински звуци” последен в Гала концерта, което говореше много и за признанието на домакините.
През двата дни преди Гала концерта, домакините бяха нарочили нашия оркестър да изнесе два концерта на открито. Първият бе изнесен пред летуващите в красивата вилна зона на Ремиремонт, в полите на Вогезите. Вторият се състоя на централния площад в Ремиремонт. Допълнителните концертни изяви на участващите във фестивала мандолинни оркестри създаваха празничност на населението и обогатяваха музикалната му култура.
Ден трети – Гала концерт. Чест първи да открият Гала концерта имаше мандолинният оркестър на гр. Ремиремонт. При излизане на диригента на сцената и отправянето му към диригентския пулт, публиката изправена на крака отдаваше нужното внимание на дългогодишната педагогическа и организаторска дейност на Жилбер Зог. Още с първото изпълнение на популярната пиеса „Танц със саби” от А. Хачатурян, пролича сериозността на оркестъра и качествата на диригента Жилбер Зог. С вещина бяха изпълненията и на следващите пиеси. На сцената излезе оркестъра на гр. Вила Реал, Испания. Повечето от пиесите бяха от испански композитори. При изпълнение на испанското болеро и излизане на танцьор с кастанети, публиката се изправи на крака и ги изпрати с продължителни ръкопляскания.
„Пирински звуци” трябваше да доразвие успешното начало и да завърши Гала концерта. Отговорна задача, но когато оркестърът изпълняваше последните пиеси – „Пролет в гр. Тренто”, муз. Джакомо Сартории, „Романс” от Паганини, солист Тони Апостолов – китара и „Танц” на М. Големинов, публиката продължително ръкопляскаше и настояваше за бис. Забележителен успех!
Последваха цветя за всички участващи в Гала-концерта състави. На прощалната вечер с оркестрантите Жилберт Зог поднесе поздравления за успеха ни на фестивала.
Не бяха се изминали и няколко месеца от завръщането ни от Франция, оркестърът получи нова официална покана за участие в международен фестивал. Поканата беше изпратена от испанския мандолинен оркестър от гр. Вила Реал. Двата оркестъра вече добре се познаваха от фестивала в Ремиремонт. В поканата пишеха: „Скъпи колеги, за вашия оркестър имаме отлични впечатления. Ако вие участвате в нашия фестивал, за нас това ще бъде голяма чест.” За голямо съжаление тази крайно любезна покана не бе осъществена поради финансови причини.
През 1992 г. беше юбилеят на мандолинния оркестър – 60 години музикална дейност. Сцената на читалището беше украсена с цветя и надпис „60 г. Представителен мандолинен оркестър „Пирински звуци”. Концертната програма и краткото описание на историята на оркестъра бяха отпечатани в официалните покани. Председателят на читалищното настоятелство г-н Антон Райнов честити юбилея и вдигна наздравица. Концертът беше заснет на видео филм и беше направена обща снимка на оркестъра, и на бай Иван Дерменджиев, един от основателите на оркестъра.
Честите участия на „Пирински звуци” в международни музикални прояви, не по-малко неговите музикални достойнства, отзивите по радио, печат и т.н., популяризираха името и авторитета му.
През есента на 1991 г. Смесен хор „Орфеас”, Гърция изпрати официална покана до „Пирински звуци” за разменни концертни гостувания. Хорът изнесе самостоятелен концерт в нашето читалище. С много настроение и сърдечност премина срещата между двата състава. През пролетта на 1992 г. „Пирински звуци” върна визитата. На концерта присъстваше кмета на гр. Серес. Прощалната среща-вечеря се състоя в ресторант-градина на 10-15 км. от града. След концерта до късно вечерта последваха много гръцки и български песни и хора. На следващия ден с оркестрантите посетихме градовете Драма, Кавала и Солун.
През 1994 г. мандолинният оркестър при Младежкия дом, Скопие изпрати покана за разменно гостуване. Нашият оркестър изнесе два самостоятелни концерта в Скопие и Тетово. В Тетово има музикално училище и интересът към концерта на „Пирински звуци” беше голям. Домакините заснеха целия концерт.
През 1996 г. последва покана и от мандолинния оркестър от Битоля, Македония. „Пирински звуци” изнесе самостоятелен концерт и там. След концерта оркестрантите бяха запознати с разкопки от древен исторически град и културата на този край. Посетихме Охрид, Струга и къщата-музей на братя Миладинови. Мандолинният оркестър на Битоля съобразно договореното изнесе свой самостоятелен концерт пред благоевградската публика.
X-ти юбилеен фестивал на гр. Ла Коруня, 1999 г.
Бяха изминали вече 15 г. от срещата на „Пирински звуци” с мандолинния оркестър „Исак Албенис” /Исак Мануел Франсиско Албенис и Паскуал – Исак Албенис е испански композитор и пианист. Той е най-известен със своите произведения за пиано, основани на народната музика. Много от тях са преработени за китара и мандолина./, от гр. Ла Коруня, Испания. Двата мандолинни оркестъра се познаваха от участието им във фестивала в Логроньо през 1984 г.
През 1999 г. мандолинният оркестър от Ла Коруня отбелязваше 10 годишнина от основаването на престижен музикален фестивал. За участие в това тържество до „Пирински звуци” беше изпратена юбилейна покана. След като ръководството на Образцово народно читалище „Н. Вапцаров” и оркестърът се запознаха с условията за участие в X-ти юбилеен фестивал, Ла Коруня, 1999 г., организационната работа свързана с турнето бе поверена на Евтим Евтимов – завеждащ художествена самодейност при читалището. Инж. Димитър Тасков – баща на талантливата ученичка по мандолина Лъчезара Таскова, гласува голямо доверие на „Пирински звуци” и го спонсорира за двадесетдневно турне.
Аз и оркестърът се захванахме с избор на концертна програма и подготовка. Репертоарът за концерта беше съобразен с изискванията на домакините, т.е. да не превишава повече от един час. В репертоара бяха включени следните пиеси: „Прелюдия” от Д. Шостакович; „Сонатина – Мандолина” от Л. В. Бетховен; Концерт № 4, Опус 10 – муз. Антонио Вивалди; Вариации на тема руската народна песен „Излязох на рекичката” обработка и оркестрация Георги Михайличенко; „По бреговете на р. Таж” от М. Мачиочи; „Концерт в Сол мажор за две мандолини и струнен оркестър” от Антонио Вивалди – солисти Ивайло Баздраганов и Кирил Захов /мандолини/; „Чардаш”, муз. В. Монти – солист Ивайло Баздраганов; „Танц”, муз. М. Големинов; „Галоп”, муз. Фитцер и „Празник в Тирол” – солист Лъчезара Таскова /мандолина/.
На 15.09.1999 г. Представителен китаро-мандолинен оркестър „Пирински звуци” при ОНЧ „Н. Вапцаров” в състав от 30 оркестранти, с отговорник и организатор, с автобус на два етажа, отпътува за Ла Коруня, Испания, за да участва в X-ти юбилеен концерт, организиран от мандолинния оркестър „Исак Албенис”.
Маршрутът беше следният: Благоевград, Венеция, Рим, с посещение на Ватикана, Генуа, Ница, Мон Пелие, Сан Себастиан. От Сан Себастиан на запад до Ла Коруня магистралата минава покрай брега на Атлантическия океан, а отляво хребета на Пиринеите, потънали в тъмно-зелен килим представляваха омайна и величествена панорама. След този дълъг, но наситен с красиви гледки, път, пристигнахме в Ла Коруня /А Коруня/.
Ла Коруня е пристанищен град в Северозападна Испания. Понастоящем официалното наименование на града е галисийското А Коруня – съгласно закон от 1983 г. Въпреки това, испанската форма Ла Коруня е все още по-широко разпространена.
Още с пристигането ни посрещнаха сърдечно и ни настаниха. На следващия ден имахме съвместен концерт с мандолинния оркестър от Португалия. Най-малката солистка на оркестъра Лъчезара Таскова с точния ритъм, стабилна музикална памет и сценична свобода покори сърцата на испанската публика.
По програма вторият ден беше определено мандолинния оркестър да посети старинния испански град Сантяго де Компостела. Той е известен със старинна голяма катедрала, в която се съхраняват мощите на апостол Яков и през цялата година се стичат хиляди богомолци. Има поверие, че който тръгне бос от Париж и се поклони в катедралата – му се опрощават всички грехове.
Трети фестивален ден – Гала концерт, в който по правило участват най-много два или три най-добри състава. В Ла Коруня домакините даваха възможност всеки състав да участва и в Гала концерта в рамките само на десет минути. Но в подреждането личеше, че най-добрите състави бяха подредени към края на Гала-концерта. По програма „Пирински звуци” беше последен от гостуващите мандолинни оркестри. След нашето изпълнение публиката не желаеше да се раздели с изкуството на „Пирински звуци” и в знак на благодарност към продължителните овации и сърдечност на испанската публика, оркестърът изпълни още една пиеса. Достойно беше защитено голямото доверие и авторитет на организатори и специалисти от X-ти юбилеен фестивал в Ла Коруня, Испания, 1999 г.
След Гала концерта домакините бяха организирали среща между всички участващи във фестивала оркестри с цел опознаване и сближаване, размяна на репертоар, гостувания и др.
Маршрута на връщане – Ла Коруня, Лисабон, Португалия с престой, Мадрид, Сарагоса, Париж с престой, Виена с престой. Участието на оркестъра в този фестивал беше отразено в местния в. „Струма” с надслов: „Малката Лъчезара покори сърцата на испанската публика”.
През 2002 г. Представителен китаро-мандолинен оркестър „Пирински звуци” навърши 70 г. За юбилейното тържество оркестърът включи в репертоара си няколко нови пиеси – „Песен и танц” и „Игра”, подарени на читалището за нуждите на „Пирински звуци” от проф. Кирил Стефанов – Главен художествен ръководител на ДАНПТ „Пирин”. За юбилея бяха поканени бивши участници в мандолинния оркестър. В концертната програма взеха участие оперните певци Ботьо Янчев и дъщеря му Гергана Янчева. 70 год. юбилей се превърна в сърдечна среща между няколко поколения самодейци, съграждани и гости.
През февруари 2003 г. една от най-старите гимназии в страната – Националната търговско – банкова гимназия в гр. София, в която учеше моята внучка, тържествено чества 90 годишен юбилей от основаването си в Националния дворец на културата, гр. София. „Пирински звуци” беше официално поканен да вземе участие в тържеството с концертна програма. Пред две хилядна публика, оркестърът поздрави юбиляра с половин часова програма. В репертоара бяха включени: „Тарантела” – музика Надя Буланже; „Игра” – музика проф. Кирил Стефанов; „Свeтит месец, свeтит ясны” – разработил Андреев; солист Евгени Лазаров; „Испански скици” – музика Марио Мачиочи; „Танц” – Марин Големинов. Доставихме радост на публиката, която ни възнагради с дълги ръкопляскания.
През 2004 г. гръцкият хор „Орфеас” от гр. Серес, Гърция пожела отново да гостува на „Пирински звуци”. Хорът изнесе концерт в концертната зала на читалището. „Пирински звуци” върна визитата, като изнесе самостоятелен концерт. При гостуването бяхме поканени от домакините да посетим старинен манастир. Това беше втора дружелюбна среща между хор „Орфеас” и „Пирински звуци”.
През 2004 г. „Пирински звуци” взе участие в международен фестивал, организиран от Република Черна гора.
Организационна и музикална дейност на китаро-мандолинен оркестър „Пирински звуци” след 2008 г.
Щастлив съм, че след моето оттегляне през 2008 г. Китаро-мандолинен оркестър „Пирински звуци” продължи своята дейност под ръководството на Гл. худ. ръководител Петьо Кръстев. „Пирински звуци” завоюва Трето място на Международния конкурс на мандолинните оркестри в гр. Дюрен, Германия през 2008 г.; участва в Международния фестивал на мандолинните оркестри в гр. Бордо, Франция, през 2009 г., 2012 г., 2013 г.; стана носител на награди от Международния фестивал на мандолинните оркестри „Viva tremolo”, гр. Пазарджик през 2008 и 2009 г.
Китаро-мандолинен оркестър „Пирински звуци” стана съосновател и домакин ведно с Радио Благоевград на международния фестивал „Музика на струните” през 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. „Музика на струните” вече е утвърдена ежегодна международна музикална сцена на струнното изкуство.
През есента на 2012 г., Китаро-мандолинен оркестър „Пирински звуци”, чества 80- годишен юбилей с двудневно тържество в гр. Благоевград, на което бяха поканени и други китаро-мандолинни оркестри. На този сбор, по случай годишнината на оркестъра, се осъществи идеята за Национален китаро-мандолинен оркестър в залата на Радио Благоевград, в който участваха над …… мандолини ….. китари ……..
По-голямата част от живота ми мина в читалището и заедно с оркестъра. Не мога да не отбележа с безкрайна радост и благодарност уважението, което ми засвидетелстваха ръководството на читалище „Н. Вапцаров”, Благоевград и китаро-мандолинен оркестър „Пирински звуци” през 2012 г. с наименоването на зала в читалището – „Маестро Георги Щерев”. Така оркестърът сега репетира в залата, която носи моето име. Тази признателност, с организиране на малък концерт и тържество /което съвпадна с рождения ми ден/ ми донесе истинско щастие.
През годините китаро-мандолинен оркестър „Пирински звуци” имаше многобройни почитатели, постоянна публика, която с интерес очакваше новите концертни изяви на оркестъра. За нас беше чест и удоволствие да доставяме радост с музикалните си изпълнения.
На всички почитатели и любители на китаро-мандолинен оркестър „Пирински звуци”, сърдечно благодаря !
Георги Щерев
